Ново изследване: Първите Хомо сапиенс са дошли от Африка в Европа
Това е изображение, базирано на подробно изследване на най-стария известен Хомо сапиенс, заселил се в Европа от Африка.
Учени от института "Макс Планк" в Германия публикуваха образ на жената Злати Кюн. Изследванията на ДНК структурата я възсъздават с тъмна кожа, тъмни очи и тъмна коса.
Злати Кюн и малки по численост нейни събратя и съсестри са пристигнали на нашия континент преди около 45 000 години. Те се различават от неандерталците, с които за кратко са се смесили.
Но потомството на тези първи Хомо сапиенс не е оцеляло, тъй като гените му не са били силни, смята един от водещите изследователи в Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг.
Една от мистериите, които се опитваме да разгадаем, е защо има разлика между тези ранни хора и неандерталците? Дали са нямали шанса да срещнат неандерталците? Дали последните са избягвали териториите, които са обитавали тези ранни хора? Или пък те са поели по различни маршрути към Европа, което може да им е попречило да се срещнат с неандерталците?
Учените били изненадани да установят, че ДНК на жената Злати Кюн, извлечена от пещера в Чехия през 1950 г, е част от същото разширено семейство, идентифицирано от кости, изровени в Ранис, Германия, повече от 20 години по-рано.
В крайна сметка тази малка пионерска популация от Африка не е оставила потомци.
За тези индивиди, които изследвахме тук, Злати Кюн и Ранис, които са живели в Чехия и Германия преди 45 000 години, виждаме, че са носили същите алели (ДНК секвенции), които биха съставили индивиди с тъмни кожа, очи и коса. Така че по същество те изглеждат африканоиди до степен, в която можем да определим това.
Това, че два екипа учени са публикували изследване с едни и същи изводи, но използвайки различни научни методи, дава основание за оптимизъм.
Да се разбере повече за еволюционната верига на най-ранните Хомо сапиенс. И защо не са оставили потомство, когато са стъпили за пръв път на европейския континент.