Европа трябва да засили своята сигурност и да укрепи стратегическата си стабилност. Това заяви британският историк и писател професор Марк Галеоти в специално интервю за Euronews България. По думите му след политическото завръщане на Доналд Тръмп, старият континент трябва да засили връзките си със САЩ.

Ето и цялото интервю с историка:

Професор Галеоти, изненада ли Ви политическото завръщане на Доналд Тръмп?

– Трябва да се каже, че наистина нищо, което Тръмп прави, не би трябвало да ни изненадва. Мисля обаче, че поразителното тук, е точно колко гръмка беше тази победа. Ясно, е че демократите допуснаха грешки в кампанията си и че в страната се е натрупало недоволство, но способността на Тръмп да мобилизира именно това недоволство, въпреки че не предлага истински цялостен план, истински цялостен отговор на проблемите на Америка, мисля, че това говори по-скоро за самата Америка, отколкото за Тръмп.

Говорите за Америка, но искам да ви попитам победата на Тръмп по-скоро добра или по-скоро лоша новина е за Европа?

– Бих казал, че като цяло е лоша новина, тъй като гледната точка на Тръмп е „Америка на първо място“. Той мисли за всичко, сякаш е бизнесмен, а не политик, и ще си каже: „Добре, как Америка може да спечели? Единственото, което може да се каже, е, че Европа дълго време се криеше зад Съединените щати. Не се отнасяше сериозно към своята сигурност, не се отнасяше сериозно към своята стратегическа стабилност. И затова може да се окаже, че това е точно този вид тласък, от който Европа се нуждае, за да се заеме по-сериозно с този въпрос, но това е тъжен начин това да се случи.

Но дали рамката за сигурност в Европа се разпада? Какво трябва да направи Европа, за да гарантира сигурността си?

– Бих казал, че на първо място, тя все още се нуждае от Съединените щати, но отново, това, което трябва да направи, е да покаже на Съединените щати, че е партньор, а не просто някой, който е защитaван от тях. Така че смятам, че трябва да се помисли много по-внимателно за това как и Европа да демонстрира своята стойност за Америка. Това е първият въпрос. Вторият въпрос - ясно е, че Европа трябва да харчи повече за отбрана. Искам да кажа, че просто няма как да се избегне фактът, че толкова дълго време тя не е отделяла достатъчно средства за това. И не само за отбрана по отношение на танкове и самолети, но и за отбрана в, да кажем, сенчестите бойни полета на контраразузнаването и разузнаването и т.н. Така че Европа трябва да се заеме сериозно с това. Накрая искам да кажа, че се стига дотам, президент след президент на Съединените щати да говори за отклоняване от Европа и насочване към Азия.

Но те никога не са го правили, защото в крайна сметка трябва да признаем, че Европа все още е жизненоважна за Америка. Въпреки че Америка разполага с въоръжените сили, индустриалната тежест и т.н., Европа все още е от решаващо значение за Америка. Трябва да признаем това, но също така трябва по някакъв начин да продадем Европа, да продадем идеята за съюз с Европа на Тръмп.

Как ще направим това?

– Всъщност Европа е от решаващо значение за Съединените щати, не само като пазар за техните оръжия и т.н., но и като съюзник, който предоставя цяла гама от способности, които Америка няма или от които се нуждае повече. Така че в това отношение, всъщност става дума за - колебая се дали да го кажа - за обучение на президента на Съединените щати, но все пак това трябва да се изясни. Защото мисля, че проблемът е, че и Европа се е вкопчила в същия разказ, в същата идея, че Европа е просто слаб малък континент, който не може да се защити. А всъщност тя трябва да бъде малко по-самоуверена.

Тръмп обеща да сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност. Може ли да приемем това обещание сериозно и как Тръмп може да го изпълни?

– Тръмп говори всякакви неща, които не се случват. Но е ясно, че той и особено неговият вицепрезидент все пак се ангажират да се опитат да намалят цената на войната в Украйна, която Америка плаща. Той не може да сложи край на войната в някакъв смислен смисъл. Това, което може да направи, е, и то не за 24 часа, да наложи прекратяване на огъня. Той може да каже на украинците: ако не спрете да стреляте, ще спрем да предоставяме военна помощ, а на руснаците: ако не спрете да стреляте, ще увеличим размера на военната помощ. Възможно е Путин да сметне това за сделка, която ще приеме с удоволствие. Но това няма да бъде край на войната, а само временно спиране. И не бива да предполагаме, че Путин няма да използва това като период, в който да възстанови силите си, които в крайна сметка са силно разбити, и след това да поднови войната, когато прецени, че това е в негова полза. Така че Тръмп може да направи някои неща, но не може да постигне траен мир в Украйна. Нито за 24 часа, нито за 24 дни.

Според вас как може да се сложи край на войната? При какви условия?

– Един от големите провали, които направихме на Запад, е, че не обсъдихме правилно какво означава победа и какво означава поражение. Дали единствената победа, която е приемлива, е изгонването на всеки един руски войник от всеки един квадратен сантиметър украинска територия? Ако е така, това ще бъде доста трудно постижимо. Просто прекратяване на стрелбата? Е, това би било лесно, но ще остави Русия да контролира 18% от украинската територия. Не, мисля, че това, което трябва да направим, е да работим за някакво движение към резолюция, която да накара Русия да осъзнае, че Украйна е суверенна държава, която има право да определя собственото си бъдеще, включително дали това означава присъединяване към НАТО или Европейския съюз. И трябва да си помислим, че Путин няма да даде това от добро сърце. Може да се окаже, че всъщност ще приемем, че Русия ще продължи да контролира Крим, например. Проблемът е, че в момента нито една от страните не желае да води тези разговори. Че и двете страни смятат, че времето е на тяхна страна. Украинците все още смятат, че може да са в състояние да извършат нова контраатака. Путин все още смята, че може да открадне още украинска земя. И затова нито една от страните не е наистина сериозна в разговора за мир в момента.

Но войната не се води само на бойното поле. Какви информационни операции провежда Русия срещу Европа и откога?

– Мисля, че в ретроспекция е ясно, че Путин се смята за воюващ със Запада вероятно, със сигурност от 2014 г., когато завзе Крим, а може би и от по-рано. Мисля, че е ключово да помним,че за Путин случващото се в Украйна е само един фронт в по-широка война със Запада, което също така означава, че дори войната в Украйна да приключи за 24 часа благодарение на Доналд Тръмп, това няма да сложи край на кампанията, пред която сме изправени. Какво се опитва да направи Путин в Европа? Той се опитва да ни раздели и се опитва да ни деморализира. По същество иска да разпространи хаос, за да не сме в състояние да поддържаме единна подкрепа за Украйна и за да може по същество да наложи волята си на възможно най-много европейски държави. И така, виждаме дезинформация в огромен мащаб. И тъй като днешна Русия всъщност не е идеологическа, това означава, че в някои отношения това е дезинформация, която играе едновременно за всяка една аудитория - лява и дясна, сепаратистка и националистическа. Знаете ли, това няма значение. Стига по същество да предизвиква проблеми за нашите общества, руснаците ще я усилват. И нещо повече, в момента виждаме, че се разраства и кампанията, от тази година, на преки атаки, саботажи, убийства, кибератаки и т.н., които работят с дезинформацията. Това не са отделни неща. Те са част от обща кампания, която се опитва да дестабилизира Европа и това наистина е целта на Путин. Не вярвам, че той иска да нахлуе в Европа или нещо подобно. Той иска да неутрализира Европа, така че тя да не може да го спре да наложи волята си в Украйна.

Комплексно е. Не става въпрос само за Руската федерация, а и за влиянието на Китай, оръжията на Иран, виждаме и севернокорейски войски в Украйна. Очевидно ставаме свидетели на една разнопосочност, многопластовост и на намесата на все повече играчи. В този контекст - къде се намираме ние, Европа, и каква трябва да бъде дългосрочната ни геополитическа стратегия?

– Да, мисля, че това, което виждаме, и съм напълно съгласен с вас, е по същество срив на стария ред. Западът вече не е в състояние да формира глобалното информационно и политическо пространство. Виждаме възходящи сили като Китай, но също и Индия, например, Бразилия, които започват да отправят предизвикателства. Виждаме и нови възможности за държави парии като Иран и Северна Корея да започнат да създават проблеми и да намират нови съюзи. Така че излизаме от епохата на американското господство в световния ред. Излизаме от епохата на западното господство в световния ред. В този контекст това, което Европа трябва да направи, е, че в известен смисъл трябва да вземе фундаментално стратегическо решение. Дали ще продължи да прилага сегашния си модел, което означава, че ще бъде океан на относителен просперитет, но и на безсилие? Тя няма да може да наложи никакви свои интереси в света извън собствените си граници и този свят ще продължи да се опитва да я притиска, независимо дали става дума за мигранти от Северна Америка, дали става дума за пропаганда, идваща от Китай, или за корупция от Китай, или за каквото и да било друго. Ние постоянно ще се сблъскваме с тези заплахи. Или Европа трябва действително, отново, да мисли за себе си като за сериозен геополитически играч. А това отчасти означава неща като харчене на подходящи суми за отбрана и т.н. Но също така означава, както казах, да се върнем към въпроса за самочувствието. Въпросът за Европа е, че в някои отношения тя се опитва да има всичко.

Тя се опитва да се представи като регулаторна суперсила, която оформя световния търговски ред. Но също така казва: „О, не, ние сме просто сбор от държави, не сме заплаха за никого, не искаме да предизвикваме никого. Е, не можеш да бъдеш и двете. Или си сериозен играч, което означава по-голяма степен на единство, или просто приемаш, че ще бъдеш малка риба в море, в което плуват големи акули.

В този сложен контекст, как тълкувате руската реакция след победата на Тръмп?

– Интересно е, че руснаците очевидно искаха Тръмп да спечели. Въпреки факта, че Путин каза, че предпочита Камала заради нейния заразителен смях. Руснаците искаха Тръмп да спечели, защото знаеха, че той е основният разрушител. Той е сила, която предизвиква хаос, където и да отиде, а хаосът е в техен интерес. В същото време руснаците са и предпазливи по отношение на Тръмп. Те не му се доверяват. Не му вярват, че ще изпълни обещанията си, и не му вярват, че всъщност няма да отвърне, да отвърне силно, когато руснаците го направят. Руснаците вече свикнаха Америка да бъде възрастният в отношенията. Руснаците могат да бъдат агресивни, да натискат, да видят къде са червените линии, като разчитат, че американците ще бъдат внимателни и разумни. Е, не може непременно да се предположи, че Тръмп ще бъде внимателен и разумен. Руснаците често гледат назад, в първото президентство на Тръмп, към момента, в който всъщност Тръмп изстреля крилати ракети по Сирия след атака с химическо оръжие. Спомням си, че веднъж разговарях с високопоставен служител на руското външно министерство, който каза, че това е най-големият им кошмар - американски лидер, който ще използва сила, в много кратък срок, буквално за една нощ, без да пита съюзниците си какво мислят, без да информира никого другиго. Така че съществува усещането, че всъщност непредсказуемият Тръмп е и опасен Тръмп. Така че като цяло те са щастливи, но това е щастие, което е леко примесено със загриженост.

Как Руската федерация използва организираната престъпност в контекста на войната в Украйна?

– Очевидно е, че руската държава и организираната престъпност имат отношения отдавна. Това, което определено наблюдаваме през последните години, е, че руското правителство разчита все повече особено на базираните в Русия организирани престъпни групи като инструмент за действие извън границите си. Понякога те се използват за набиране на средства за дезинформация и политически операции. Понякога те се използват за извършване на убийства или подобни атаки. Но основното е, че това наистина е в известен смисъл неочакван резултат от нашата много успешна кампания през 2022 г. за изгонване на огромен брой руски шпиони от посолствата на целия Запад. И очевидно руснаците търсят алтернативи. Търсят други хора, които могат да извършват тези дейности. И така те се обръщат към организираната престъпност като проксита. Така че, особено през тази година, станахме свидетели на най-различни нападения, от дребни, като подпалването на няколко украински склада в северен Лондон, до по-сериозни, като убийства и т.н., извършвани от гангстери, които може дори да не са руски гангстери, а просто наемници. За съжаление, това е нещо, с което ще се сблъскаме в бъдеще. И колкото повече руската организирана престъпност се проявява в страните, а това за съжаление е нещо, което ще бъде особен проблем за България, толкова по-голям е потенциалният риск Москва да използва тези гангстери като оръжие.

Известно Ви е, че Русия все още има значително влияние в региона, в някои балкански страни. Какви са последствията и какво можем да направим?

– Отговорът на въпроса какво да правим, изключително сложен е отговорът. Накратко - няма бърз отговор. По същество това е въпрос на отпор срещу наративите, които казват, че Русия е ваш исторически приятел, Русия е ваш естествен съюзник. В крайна сметка, каквото и да се е случило преди 10, 50, 200 години, днешна Русия не е ничий приятел. И мисля, че е много важно да се обърне внимание на това, защото в противен случай тези хора неизбежно постоянно ще подкопават усилията за създаване на някакъв вид консенсус за противодействие на злонамерената руска дейност.

Войната в Украйна, това ли е последната война на Путин?

– Мисля, че е така, ако трябва да бъда напълно честен. Искам да кажа, че знам, че някои хора говорят за това, че ако е в състояние, Путин ще натисне към страни от НАТО. Мисля, че това всъщност е чудовищно малко вероятно. И ако погледнем военната му машина, украинците я опустошиха. Да, руснаците все още са способни да се бият, но са загубили толкова много от най-доброто си оборудване, толкова много от най-добрите си войници, че искам да кажа, че според мен дори след края на войната, говорим за поне осем години например, които на руснаците ще са им необходими, за да възстановят армията си, дори ако могат да си позволят да харчат толкова, колкото сега. Така че, въпреки че Путин може да иска, може да мисли за други имперски дейности, малко вероятно е да успее да започне такива.

А как виждате България като чужденец отвън?

– На мен ми се струва, че България почти е закъсала по пътя си към превръщането си в работеща демокрация. Трябва да признаем, че в ранните дни на демокрацията след разпадането на Съветската империя беше постигнат голям напредък. И все пак сега като че ли, отново ми е трудно да кажа като външен наблюдател защо, но както в политическо, така и в икономическо отношение, този напредък някак си е спрял. И ще е необходимо нещо, за да се наруши сегашната ситуация, независимо дали става дума за различни хора, които се издигат начело, или за натиск отвън, или за нещо друго. Но в момента, мисля, че в някои отношения метафората е за постоянния поток от избори, които всъщност не променят политическата среда. Това по някакъв начин е метафората за напредъка на България като цяло.

Благодаря ви.

– И аз Ви благодаря.