Свят

Среща на БРИКС: На ръба на международна изолация, Русия търси съюзници

От Николай Грозданов Николай Грозданов Международен редактор

Тези дни руският президент Владимир Путин ще се ръкува с множество световни лидери, сред които китайският Си Дзинпин, индийският Нарендра Моди, турският Реджеп Тайип Ердоган и иранският Масуд Пезешкян. Всички те са в руския град Казан за срещата на блока на развиващите се икономики БРИКС.

Алиансът, който има за цел да балансира ръководения от Запада световен ред, първоначално включваше Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, но от тази година започна бързо да се разширява. През януари към него се присъединиха Иран, Египет, Етиопия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия; Турция, Азербайджан и Малайзия подадоха официална молба за членство, а редица други страни изразиха желание да станат част от организацията.Руските официални лица вече го смятат за огромен успех. Помощникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков заяви, че 32 държави са потвърдили участие, а 24 ще изпратят държавни глави. Путин ще проведе около 20 двустранни срещи, а срещата на върха може да се превърне в „най-голямото външнополитическо събитие, провеждано някога“ на руска земя.

Анализаторите твърдят, че Кремъл иска да се възползва както от възможността да застане рамо до рамо със своите глобални съюзници на фона на продължаващото напрежение със Запада, така и от практичността на преговорите с тях за сключване на сделки за подпомагане на руската икономика и военния си потенциал.

 

Хубавото на БРИКС е, че не ви налага твърде много задължения“ „Всъщност няма толкова много обвързващи фактори, за да бъдеш част от БРИКС. И в същото време може да се появят интересни възможности, включително да имате повече време за срещи с всички тези лидери.

Александър Габуев, директор на Руския евразийски център „Карнеги“

За Путин срещата на върха е важна в личен план, защото показва провала на усилията на Запада да го изолира, смята Габуев. Срещата ще демонстрира в страната и чужбина, че „Русия е наистина важен играч, който води тази нова група, която ще сложи край на западното господство - това е неговият личен разказ“, казва той. Кремъл ще може да разговаря с големи играчи като Индия и Китай за разширяване на търговията и заобикаляне на западните санкции. Индия е важен пазар за руските стоки, а Китай е мястото, където Москва се надява да се сдобие със стоки с двойно предназначение и различни стоки, свързани с военното дело, казва Габуев.

Русия също така иска повече държави да участват в проекта за разплащателна система, която ще бъде алтернатива на световната мрежа SWIFT, позволявайки на Москва да търгува с партньорите си, без да се притеснява от санкции.

 

Руската идея е, че ако се създаде платформа, в която участват Китай, Русия, Индия, Бразилия и Саудитска Арабия, много страни, които са жизненоважни партньори за САЩ, няма да могат да й налагат санкции.

Александър Габуев, директор на Руския евразийски център „Карнеги“

Очаква се също така Русия да подпише договор за „всеобхватно стратегическо партньорство“ с Иран, с което да засили все по-близките връзки между Москва и Техеран. След началото на бойните действия в Украйна през 2022 г. Иран предостави на Москва стотици безпилотни летателни апарати и помогна за стартирането на производството им в Русия. Доставките на ирански безпилотни самолети, които Москва и Техеран отричат, позволиха да се осъществи постоянен поток от удари с безпилотни самолети с голям обсег по инфраструктурата на Украйна. На свой ред Иран иска руски системи за противовъздушна отбрана, които да му помогнат да отблъсне евентуално нападение от страна на Израел.