Превземането на Кабул от талибаните на 15 август миналата година върна твърдолинейното мюсюлманско движение на власт в Афганистан, почти 20 години след като то бе свалено от американската инвазия след атентатите от 11 септември 2001 г.

Изминалата година бе катастрофална за страната. Икономическите несгоди, непрекъснатата заплаха от групировката „Ислямска държава“, изтеглянето на международната помощ са най-големите предизвикателства, с които талибаните трябва да се справят.

Американският президент Джо Байдън задържа с изпълнителна заповед половината от активите на Афганистан на обща стойност 7 милиарда долара, замразени в САЩ за съдебни дела, включващи жертви на атаките от 11 септември.

Останалите пари – 3.5 милиарда долара – могат да бъдат използвани в подкрепа на Афганистан, но оттогава американски дипломати водят разговори с талибаните как да се харчат тези средства.

Замразяването на активите предизвика драстичен икономически спад, засегнал най-вече обикновените граждани. Според Норвежкия съвет за бежанците, икономическите санкции, наложени на страната са тласнали към бедност милиони афганистанци.

Населението на Афганистан е около 41.7 милиона, от които повече от половината – над 20 милиона – живеят на ръба на глада и недохранването.

С връщането на талибаните на власт те отново се обърнаха към крайната си визия за жените, въпреки обещанията им към афганистанците и международната общност да се зачитат правата на жените на образование и работа.

Освен нарастващия натиск и липсата на признание от международната общност, талибаните са изправени и пред заплахата от действията на „Ислямска държава“ в Афганистан. От миналата година насам терористите извършиха първата си голяма атака – на 26 август 2021 г край летището в Кабул, при която загинаха 170 афганистанци и 13 американски войници.

Регионалният филиал на групировката, познат като „Ислямска държава в провинция Хорасан“, засили атаките срещу джамии и религиозни малцинства в цялата страна.