От хаоса и разрушението, изобразени в "Триумфът на сюрреализма" на Макс Ернст, до зловещата тишина на "Прободеното време" на Рене Магрит – център "Помпиду" в Париж е наредил около 500 творби на сюрреализма от публични и частни колекции, включително картини, фотографии, литература.

Шедьоври на Салвадор Дали, Джорджо де Кирико, Пабло Пикасо и Алберто Джакомети са в основата на изложбата. Сюрреализмът като направление в изкуството има дълга история, целта на кураторите е да хвърлят нова светлина върху него, над 20 години след последната световна ретроспектива в "Помпиду".

Макс Ернст рисува "Триумфът на сюрреализма" през 1937 г след поражението на испанските републиканци в Гражданската война. Творбата е своеобразна визия на унищожението, което причинява фашизмът в цяла Европа.

В центъра на изложбеното пространство е оригиналният ръкопис на Манифеста на сюрреализма на Андре Бретон. Текстът, написан през 1924 г, дава насоките на революционното движение след Първата световна война.

За мнозина работата на Дали се възприема като въплъщение на сюрреалистичното изкуство. Той дава сериозен импулс на художественото направление, преди то да продължи напред без гениалния испанец.

Произведенията на Дали са в контраст с картините от цикъла "Империя на светлината" и "Лични ценности" на Рене Магрит. Двамата художници са пълна противоположност, докато Дали е изтъкан от ексцентризъм и гениалност, Магрит е скромен, трезвомислещ човек.

Ретроспективата показва обхвата на движението, което официално е преустановено през 1969 г, с акцент върху творбите на пренебрегвани жени художнички. Например „Сътворението на птиците“ на испанката Ремедиос Варо, която се превръща в една от утвърдените фигури на мексиканския сюрреализъм.