Автор: Маред Гуин Джоунс, Euronews

Изпълнителният орган на ЕС вече предприе правни действия и оттегли средства от Унгария заради подобен закон.

Вдъхновеният от Русия закон за забрана на „пропагандата“ на ЛГБТ+ в българските училища предизвика възмущението на правозащитни групи в Европа, според които законопроектът е прикрита атака срещу правата на човека в Европейския съюз.

Тези групи призовават Европейската комисия бързо да започне процедура за нарушение, тъй като според тях София нарушава ценностите, които свързват 27-те държави членки на блока.

Говорител на Европейската комисия потвърди в изявление за Euronews, че на 13 август комисарят по въпросите на равенството Хелена Дали е изпратила писмо до българския министър на образованието и науката Галин Цоков с искане за допълнителна информация относно законодателството.

Комисията „ще анализира дали законодателството е в съответствие с правото на ЕС“, добави говорителят.

Законопроектът изменя предишен закон за образованието и обявява за незаконно „насърчаването“ на идеи и възгледи, „свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.

Българските законодатели приеха и друга поправка, която определя „нетрадиционната сексуална ориентация“ като „различна от общоприетите и утвърдени представи (...) за привличане между лица от противоположния пол“.

Законовите промени бяха внесени от крайнодясната и проруска партия „Възраждане“, която заседава заедно с такива като „Алтернатива за Германия“ (AfD) в новосформираната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН) в Европейския парламент.

Изненадващо ходът беше подкрепен от партиите от политическия център, сред които свързаната с Европейската народна партия партия ГЕРБ, либералната ДПС и социалистическата БСП.

Законопроектът беше приет с огромно мнозинство от 159 гласа „за“, 22 „против“ и 12 „въздържал се“, като президентът на България Румен Радев даде одобрението си в четвъртък, въпреки призивите на гражданското общество за налагане на вето.

България постоянно се нарежда сред най-лошите в ЕС по отношение на спазването на правата на ЛГБТ+ хората и не е успяла да отговори на решението на Европейския съд по правата на човека от 2023 г., с което се призовава да признае законно еднополовите връзки.

ЛГБТ+ общността е превърната в „изкупителна жертва"

Критиците твърдят, че това е още едно отстъпление от свободите на ЛГБТ+ в България и фронтална атака срещу принципите на правата на човека и човешкото достойнство, залегнали в правото на ЕС.

Неправителствената организация ILGA-Europe призова за твърд отговор от страна на Брюксел и държавите членки на ЕС.

„Тъй като законът ще влезе в сила, от решаващо значение е ЕС и неговите държави членки да реагират решително, като осъдят законодателството и окажат натиск върху българското правителство да преразгледа позицията си и да смекчи вредните последици от закона“, заяви пред Euronews Белинда Дир, старши служител по застъпничеството в ILGA-Europe.

„Настояваме Европейската комисия да започне процедура за нарушение, тъй като тук има явно нарушение на правото на ЕС и договорите на ЕС“, заяви пред Euronews Реми Бони, изпълнителен директор на правозащитните групи „Забранени цветове“, и добави, че правото на децата на достъп до „всеобхватно, безопасно и информативно сексуално образование“ е застрашено.

Той също така предупреждава, че това е сигнал, че България дава приоритет на „руските ценности пред европейските“, като законът явно е вдъхновен от московски законопроект от 2013 г., забраняващ гей пропагандата в класните стаи.

„Много ясно е, че това, което Русия въведе през 2013 г., е това, което България въвежда днес. България следва руския наръчник за изкупителна жертва на ЛГБТИ хората“, каза Бони.

Унгария също беше обвинена, че е копирала руския закон през 2021 г., като нейният „Закон за защита на децата“ ограничава изобразяването на ЛГБТ+ хората в училищата.

Законопроектът имаше за цел да ограничи излагането на децата на материали, които „насърчават“ хомосексуализма, смяната на пола и ЛГБТ+ общността в класните стаи и медиите.

Брюксел започна съдебни действия срещу Будапеща, като 15 държави от ЕС подкрепиха делото. И до днес изпълнителният орган на ЕС спира близо 12 млрд. евро от разпределения на Унгария дял от кохезионните фондове и по-голямата част от нейния план за възстановяване и устойчивост на стойност 10,4 млрд. евро заради редица нарушения на принципите на правовата държава, включително Закона за закрила на детето.

Европейската комисия отказа да коментира, докато законопроектът не стане законодателен, но неин говорител заяви миналата седмица, че изпълнителната власт остава „непоколебима в ангажимента си за справяне с дискриминацията в областта на равенството и предизвикателствата, пред които са изправени ЛГБТИК“.

Политически неуспех за София

След неубедителните избори през юни България изпадна в политическа парализа, а миналата седмица президентът Радев избра Горица Грънчарова-Кожарева да състави служебно правителство.

Съществуват опасения, че анти-ЛГБТ+ законът е бил използван като предизборен инструмент, тъй като страната се подготвя за поредните предсрочни парламентарни избори през октомври - седмите избори за малко повече от три години.

Евентуални репресии от страна на Брюксел заради закона ще обтегнат отношенията му със София и ще провалят още повече проточилия се стремеж на страната да се присъедини към еврозоната. Преди това страната се отказа от целта си да се присъедини официално към валутата на блока през януари 2024 г.

Бони заяви пред Euronews, че правозащитните организации ще поискат също така замразяване на средствата на ЕС за България в областта на образованието и културата, включително средствата по програма „Еразъм+“.

Самият европейски комисар по образованието и културата Илияна Иванова е от България и от партия ГЕРБ, чиито депутати подкрепиха с огромно мнозинство законопроекта.