На 18 юли се навършват 187 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Честванията в родния му град Карлово започнаха с тържествена света литургия в в храма „Свети Николай“. По традиция след това местните хора и гости от цялата страна поднасят цветя пред гроба на майка му Гина Кунчева. Градът днес посреща и участниците в националния туристически поход „По стъпките на Апостола“, а кулминацията на тържествата са вечерта, когато на площада с името на Васил Левски с тържествен митинг-заря ще засвидетелстваме 187 години от почитта си към неговото дело.

В ефира на „Добро утро, Европа“ екскурзоводът в къщата музей „Васил Левски“ в гр. Карлово Пламена Москова разказа, че посетителите на музея ще могат да разгледат временна изложба, която представя паметни места, свързани с живота и делото на Апостола.

„Настроението е приповдигнато, тъй като това наистина е много специален ден за нашия музей. Денят, в който отбелязваме рождението на един от великите българи, дал живота си за свободата на своята родина. Ще посрещнем посетителите по същия начин, по който ги посрещаме и всеки един ден, защото за нас мисията да предаваме делото и живота на Левски на поколенията е ежедневна“, посочи екскурзоводът.

„Ще направим всичко възможно нашите посетители да се чувстват добре и да си тръгнат удовлетворени от това, което ще видят. Ще имат възможност да разгледат една времена изложба, която представя паметни места, свързани с живота и делото на Васил Левски, която се казва Свидетели на памет. Надяваме се да имаме много посетители днес, които да дойдат и да се преклонят пред живота и делото на този велик българин“, каза Пламена Москова.

Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия". Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее".

Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта. Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.

"Нашата работа зависи от нашите собствени усилия", "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си". Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски, пише БГНЕС.