Възприеман от мнозина като реформатор, Пезешкиaн трябва да бъде оставен да изпълни обещанията си без намеса, особено от страна на Революционната гвардия и други радикални привърженици на твърдата линия в и извън парламента, пише Бабак Камиар от Euronews. Независимо дали смъртта на Ебрахим Раиси е случайност или резултат от предварително подготвен заговор от страна на вътрешните сили на режима в Ислямската република, реалността е, че безизходицата на 13-ото правителство при решаването на безкрайните икономически проблеми и разглеждането на ядрения въпрос със Запада, особено с нарастващата вероятност от завръщането на Тръмп в Белия дом, остави Али Хаменей, лидера на Иран, в нужда от нов и различен "войник".

В момента иранското общество е като жарава под пепел – една единствена искра може да го запали отново. Предишните пламъци все още не са напълно потушени, а предстоящата нужда на правителството да увеличи цените на горивата може отново да разпали размириците. Като се има предвид сегашното състояние на международните отношения, не е ясно дали Ислямската република има способността да се справи отново с подобна ситуация.

От една страна, за първи път от десетилетия насам Иран влезе в пряка военна конфронтация с Израел.

От друга страна, европейските сили все повече се противопоставят на Техеран, като оказват по-голям натиск върху Иран да обясни следите от уран, открити в недекларирани обекти, и призовават Ислямската република да намери начини за по-ефективно сътрудничество с МААЕ.

Администрация на Байдън едва ли ще се задържи на власт още дълго, а Русия може да се наложи да се съгласи на мир с Украйна, което може да означава край на очевидната ѝ подкрепа за Ислямската република, основана изцяло на руските национални интереси. Макар че кандидатурата на ултраконсерватора Саид Джалили може да се хареса на руснаците и да гарантира дистанцирането на Техеран от Запада, реалността е такава, че фигура като Масуд Пезешкиaн, поради фундаменталните си различия със своя съперник на втория тур, може да действа като "предпазен клапан" за режима по време на опасност. Пезешкиан, който често е определян като реформатор, може да предотврати прерастване на гнева в омраза, като гарантира някои социални свободи на младите хора, като например облекчаване на задължителния хиджаб и предлагане на някои относителни свободи в обществото.

Отсъствието на 37 милиона гласоподаватели е проблем

Някои критици смятат, че одобрението му от Съвета на пазителите (могъщ 12-членен орган за вземане на решения) не е случайно и че президентството му може да е опит на ядрото на режима да предотврати срив. Ето защо привържениците на "смяната на режима" виждат в него изход и се обявяват за пълен бойкот.

Пезешикан, който беше министър в реформаторското правителство на Мохамед Хатами, успя да си осигури близо 10,5 млн. гласа в рамките на деня, за който се твърди, че избирателната активност е била под 40%, като изпреварва Джалили и достига до втория тур. Ще се развържат ли ръцете на Пезешкиан? Ако аятолах Хаменей вижда продължението на своя политически живот и този на семейството си в това да повери правителството на Пезешкиан, то този път, за разлика от предишните мандати, той трябва да му даде не само достъп до ключалката, но и ключ. Песешкиан трябва да бъде свободен да изпълнява обещанията си без намеса, особено от страна на КСИР и други радикални привърженици на твърдата линия в парламента и извън него. Деескалацията, особено в отношенията със САЩ и европейските сили, избягването на прекомерна зависимост от Русия и Китай, представянето на по-умерен образ на Иран и повторното отваряне на икономиката чрез улесняване на чуждестранните инвестиции могат да донесат икономически ползи за иранския народ и да осигурят приемственост на режима.

Поверяването на управлението на Джалили няма да отговори на тази необходимост, като се има предвид основната му характеристика на "враждебност към Запада" и изричното му противопоставяне на присъединяването към международни договори като Работна група за финансово действие, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия.

По време на предизборната си кампания Пезешкиан уточни, че Хаменей е този, който определя общите политики, включително външната политика, и че ако спечели изборите, ще действа в съответствие с тях и ще се съобрази с решенията на лидера. Между двамата кандидати обаче има огромна разлика в начина, по който изпълняват заповедите на лидера.