В малка сграда в бежанския лагер в Шатила, Ливан, възрастни хора посещават здравен курс. Много от тях са палестински бежанци, които са тук от десетилетия. Някои от тях не са виждали домовете си от 1948 година. По време на насилието, съпътствало създаването на държавата Израел през 1948 г., стотици хиляди палестинци бягат или са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в съседен Ливан. Наричат този ден „Накба“, което на арабски означава „катастрофа“. Днес в Ливан има близо 500 000 палестински бежанци. Смята се, че реалният им брой е четири пъти по-голям. Наложени са им ограничения в правото на работа и собственост.

Амна Тахер е на три години, когато се случва Накба. Семейството ѝ напуска палестинските територии и никога повече не се връща.

Около 700 000 палестинци са избягали или са били прогонени от домовете си по време на Накба. След войната Израел не им позволява да се завърнат, тъй като това би довело до създаването на палестинско мнозинство в границите му. Този етнос без държава наброява около 6 милиона души, като повечето живеят в бежански лагери в Ливан, Сирия и Йордания. Мустафа Абу Авад, на 88 години, е изселен от селото си преди 76 години.

Отхвърлянето от страна на Израел на това, което палестинците смятат за свое право на завръщане, е основен проблем в конфликта. Сега много палестинци се страхуват от повторение на болезнената си история в още по-катастрофален мащаб. Войната в Газа е отнела живота на над 35 000 палестинци, според местни здравни служители, което я прави най-смъртоносната в историята на конфликта между израелци и араби.