"Свидетелства на времето": Втората световна война и руската пропаганда
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Героизмът на обикновения войник и политическите цели на Кремъл
На 23 август 1939 г. Германия и Съветският съюз подписват договор за ненападение, известен като пакта Рибентроп-Молотов. Тайният протокол очертава съответните "сфери на влияние" между двата диктаторски режима. Седмица по-късно на 1 септември Германия напада в Полша, последвано 16 дни по-късно от съветско нахлуване от изток – Хитлер и Сталин си я поделят. Започва Втората световна война.
Пактът между Хитлер и Сталин е ненадминат по подлост и цинизъм. Той прилича на боричкане между динозаври, завършило с позорно съвкупление. И се оказва гибелно за целия свят, пише години след това известният руски писател Виктор Ерофеев.
Но Кремъл завладява не само големи части от Полша, но и прибалтийските републики. Във всяка от тези държави е установен съветски режим, включващ репресии, изтребване на елитите, депортация на хиляди хора в дълбоките предели на СССР и изпращането на други в затвори и в лагерите на ГУЛАГ. Окупационната политика на Германия и Съветския съюз между 1939 и 1941 година е почти идентична. Договорът между Берлин и Москва дава възможност на Хитлер да завладее до пролетта на 1941 г. цяла Европа.
Последните няколко години руски изследователи, като Марк Солонин и Виктор Суворов, извадиха огромно количество документи от преди и по време на Втората световна война, които недвусмислено доказаха, че Сталин и респективно Съветския съюз са се готвели за превантивен удар срещу хитлеристка Германия. Оттам всички митове за изненадата на 22 юни 1941 г., че миролюбивият СССР, който орял нивите и изливал стомана за трактори и не очаквал удар от подлия Хитлер, се оказаха смешни. Двата хищнически режима се готвят за война един срещу друг, но първоначално са в отлични отношения, защото Хитлеристка Германия използва полигоните и огромните ресурси на Съветския съюз, за да трупа боен опит. Сталин пък иска още време, за се подготви за ответен удар. Но не само това – плановете са били с един удар да завземат цяла Европа, т.е. ленинската идея за световната революция.
Моля Конгреса за разрешение и средства, достатъчни за производството на допълнителни боеприпаси и военни материали от различни видове, които да бъдат предадени на онези държави, които в момента са в реална война с държави-агресори. Нашата най-полезна и непосредствена роля е да действаме като арсенал както за тях, така и за нас. Ние ще ви изпращаме все по-голям брой кораби, самолети, танкове, оръдия. Това е нашата цел и нашето обещание.
По време Втората световна война западните съюзници – САЩ и Великобритания предоставят на СССР огромна помощ за над 160 милиарда долара най-вече чрез договора за ленд-лийз (заем-наем). Дълго време омаловажавана от съветската историография, именно тази подкрепа спасява СССР от разгром.
Точно 160 млрд. долара в момента е официалният военен бюджет на Руската федерация. Ако ги приравним към сегашните стойности, това са трилиони. И то не пари в брой, а оръжия, сплави, специални метали, горива, самолети, кораби, танкове, ракети, радиостанции... списъкът е огромен. Това са стотици хиляди тонове материали и храни. Спомняте ли си вареното месо в консерва, тип русенско варено? Американските консерви издържат много дълго време и спасяват от гладна смърт стотици хиляди съветски войници и мирни граждани. Съветските филми иронизираха, че това им бил вторият фронт на американците - тези парчета пуешко или свинско варено месо, защото американците не искали да отворят втори фронт.
Руският историк и изследовател Марк Солонин от години изнася факти за съюзническата помощ: през 1943-44 г. всеки месец над Германия западните сюзници изсипват 100 хил. килотона бомби, равняващи се на 50 Хирошими; 2/3 от авиацията на Райха е ангажирана да защитава страната от американските и британски самолети на запад; легендарният съветски танк Т-34 е с двигател от американски алуминий, с броня от американска стомана, 85-милиметровото оръдие е американска изработка, радиостанциите също; 1 млн. тона американски керосин е доставен за авиацията, 40 млн. дози стрептоцид за ранените съвески войни и т. н.
САЩ водят една по-трудна и тежка война срещу милитаристична Япония. По онова време тя е по-мощна държава във военно отношение от Хитлеристка Германия – с по-голям военен флот, по-голяма авиация и по-мощна сухопътна армия, която стига чак до Индокитай. Смешно е да се твърди, че американците не са искали да помогнат на Съветския съюз, докато той дава жертви срещу Германия. САЩ водят война в Тихия океан, втора – помагат на британците в Северна Африка и трета – през 1943 г. откриват втори фронт в Сицилия, където дебаркират, изваждат фашистка Италия от войната и тръгват на север към центъра на Европа. Тогава Хитлер прекратява операция „Цитадела“ при Курската дъга, сваля най-боеспособните танкови и пехотни дивизии на СС и ги пращат да запушат новата пробойна при Сицилия.
Победата над нацизма и фашизма е отбелязана с тържествен парад на 24 юни 1945 г на Червения площад в Москва. В него участват представители на всички войскови подразделения на Червената армия, кайто и части на полската войска.
“Пропагандата е ясна - победителите, но без съюзниците Великобритания, САЩ, Франция и другите държави. Там е пуснат само ген. Владимир Стойчев, по понятни причини, защото тогава окупационната червена армия оставя над 300 хиляди души да се изхранват в България, а българската войска е засилена да се бие срещу своя доскорошен съюзник. Аз помня старите офицери, възпитаници на Негово величество училище казваха, че ги е било срам да се бият срещу своите германски приятели и съюзници, от които сме се учили на военно дело, от които нищо лошо не сме видели”, посочва о.з. кап. Данов.
През годините Русия използва 9 май с цел извличане на вътрешни и външни политически дивиденти. Целта е ясна: съхранение на сегашните властови структури и мобилизиране на населението с утопични обещания за един "руски свят" и усилване на руското влияние в страни от Европа, както е в България.
Като цяло е силно съветското влияние у нас и руското влияние на Путинова Русия. То остава мощно, защото имат “пета колона”, имат си агентура, платени и доброволни агенти от хора, които по наследство, по убеждение, по манталитет, продължават да симпатизират на Путин и на Кремъл. Мнозина се позовават на великата руска култура и великата руска душа, но си спомняме, че наскоро някой беше казал, че зад тях най-често се крие “кремълският Чикатило”.
През 2012 г. в сибирския град Томск възниква обществено движение, наречено “Безсмърния полк” - инициатива на трима приятели, които искат да запазят живи личните спомени за роднините си, които са се сражавали по време на Втората световна война. Много бързо то става твърде голямо и твърде успешно, за да бъде оставено без контрол. Стига се дори дотам, че самият Путин повежда шествието по повод 70 години от победата над хитлеристка Германия.
Това е спонтанна реакция на обикновени руски хора, които са били недоволни от политиката на политиката на Путин, когато на тези празници и паради, измислени маршали с безброй много ордени и медали, които нямаше място къде да ги закачат, изместват истинските герои, тези от първия боен ред, тези безименни редници. Оттам излиза идеята за “Безсмъртния полк” и всеки, който има близки загинали хора, а това са всички съветски народи, да изнесе снимка, някакъв документ, с които да почетат паметта на редовите бойци, без чийто живот и саможертва в никакъв случай съветските войски е нямало да стигнат до Берлин. По-късно правителството разбира, че има хляб в тази идея и голям пропаганден потенциал и я обсебва. Партийните секретари, хора, чиито роднини никога не са воювали повеждат колоните. Вероятно помните, че някои бяха взели снимката на популярния актьор Джъд Лоу, който игра в един американски игрален филм за Сталинградската епопея съветския снайперист Василий Зайцев. Те бяха решили, че това е съветски герой и носеха снимката на Джъд Лоу. Сега решиха тази идея да бъде прекратена заради изчерпания пропаганден потенциал, а срещу нея се роди и силна опозиция заради обсебването й от кремълското ръководство.
Митът за непобедимата руска армия е поддържан с всякакви средства през годините. След нахлуването на Русия в Украйна светът вижда, че героизмът от Втората световна война на обикновения съветски войник е останал в миналото.
“Ако бяха наистина сериозна армия, досега би трябвало да по всички военни закони да са спечелили войната. Да напомня, че артилерийското съотношение достигаше 5: 1, в авиационен план 7:1 като руско превъзходство, в жива сила двете страни са почти равни, но предимството е на украинските командири и бойци, които са по-опитни, по-мотивирани и по-храбри. От руска страна не излезе нито един герой, както го показваше пропагандата от Втората световнай война да се окичи с гранати и да се хвърли под вражеския танк. Никой не посмя да се направи на герой. Тази война остава непопулярна в Русия, колкото и да тръбят, че ще направят още една мобилизация, ще съберат още оръжия, ще получат снаряди от Северна Корея. Нещата за тях не вървят и няма как да вървят”, убеден е о.з. кап. Данов.
Споделете статията
