Благодарност към участниците в наричаната от Кремъл „специална военна операция“ в Украйна и към „жителите на нашите исторически земи“ – това беше основен акцент в речта на Владимир Путин, след като положи клетва и встъпи в длъжност за пети пореден мандат като президент на Руската федерация. Церемонията се проведе в Андреевската зала на Големия Кремълски дворец.

"Уверявам ви, че интересите на сигурността на руския народ ще продължат да бъдат над всичко за мен. Консолидираната воля на милиони хора е колосалната сила, показател за нашата твърда увереност, че само ние ще определим съдбата на Русия в името на днешните и бъдещите поколения. Вие, гражданите на Русия, потвърдихте правилността на избрания курс на развитие. Това е от голямо значение точно сега, когато сме изправени пред сериозни трудности", заяви Путин.

Той увери присъстващите, сред които липсваха представители на САЩ и много западни страни, че Русия е готова за диалог, но ще защитава ревностно своите интереси.

"Ние бяхме и ще бъдем отворени за укрепване на добрите отношения с всички страни, които виждат Русия като надежден и честен партньор – и това е мнозинството в света. Ние не отхвърляме диалога със западните държави. Изборът е техен. Възнамеряват ли те да се опитат да попречат на развитието на Русия, да продължат политиката на агресия, непрекъснатия натиск върху страната ни от години или да търсят път към сътрудничество и мир? Повтарям – диалогът, включително по въпросите на сигурността и стратегическата стабилност, е възможен – но не от позиция на силата", посочи още Путин.

Най-дълго управлявалият

След като спечели 87% от гласовете на изборите на 17 март Путин си осигури още 6 години на висшия държавен пост, което означава, че хватката върху цялата власт няма да бъде разхлабена. Нещо повече – политическите му противници ще продължат да бъдат преследвани.

След като прекара близо четвърт век в Кремъл, той стана най-дълго управлявалият руски и съветски лидер след Сталин. Петият му мандат изтича през 2030 г., и тогава ще има конституционно право да се кандидатира отново.

Според анализатори, статистици и журналисти, изборите на 17 март в Руската федерация, на които Владимир Путин спечели 87% от гласовете, са били най-нечестните в съвременната история на страната. Цитират се данни за между 22 милиона и 31.6 милиона „недействителни“ гласа.

На 17 април Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, с която призовава страните-членки да „не признават Путин за президент на Русия“ и да „преустановят всички контакти с него, освен хуманитарните“. Подобен апел бе отправен и от представители на руската опозиция в изгнание, включително вдовицата на Алексей Навални – Юлия.

Редица държави, сред които Чехия, Обединеното кралство и Канада, не са изпратили свои представители на церемонията в Андреевската зала на Големия Кремълски дворец. А Германия отзова своя посланик за консултации заради хакерски атаки, зад които вероятно стои Москва.

В последните няколко седмици Русия засили офанзивата си срещу украинските позиции в Донецка област. Някои анализатори твърдят, че Кремъл иска да превземе украинския град Часов Яр до 9 май, когато отбелязва т.нар. Ден на победата.

Очаква се несменяемият президент да поднови правителството в началото на мандата си: според конституцията, кабинетът подава оставка след встъпването в длъжност на държавния глава.

Путин може да преназначи сегашния премиер Михаил Мишустин, както и да запази военния министър Сергей Шойгу.

Експерти смятат, че в следващите години правителството може да предприеме непопулярни мерки - повишаване на данъците за финансиране на войната в Украйна и поредна мобилизация на попълване на армията.