Велики четвъртък от Страстната седмица е днес. В първите три дена от Страстната седмица вниманието беше насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, както и към Негови срещи и разговори с различни хора, предава БТА.

А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания, смъртта и погребението Му. Днес почитаме събитията около последната вечеря на Христос с апостолите (нарича се и "тайна вечеря" заради установеното на нея тайнство Евхаристия). Той измил нозете на учениците, установил светата Евхаристия, направил важната прощална беседа с апостолите и казал първосвещеническата молитва, излязъл заедно с учениците в Гетсиманската градина, бил заловен и отведен под стража, за да бъде съден.

Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и между нейните молитви, и песнопения се прочитат 12 различни по дължина откъси от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар съдържанието на откъсите в някои от случаите да се припокрива заради еднаквото описание на събитията от различните евангелисти, всички те се изчитат последователно за по-пълна картина на спасителните събития.

Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.

По време на четенето и пеенето на тази църковна песен се изнася от олтара Разпятието и се поставя в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на следващия ден - Велики петък.

Народната традиция: На този ден боядисваме яйца

Според народните обичаи на Велики четвъртък се боядисат Великденските яйца, припомня БГНЕС. Първото яйце трябва да е в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.