Народното събрание при отказа на Мария Габриел от кандидатурата ѝ за министър-председател в рамките на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство.

Решението беше взето с 226 гласа "за", един "въздъжрал се" и нито един "против".

Предстои президентът Румен Радев да връчи втори проучвателен мандат за съставяне на правителство на втората по големина парламентарна група - "Продължаваме промяната - Демократична България".

Росен Желязков откри извънредното заседание на парламента, на което предстои да се приеме решение за провал на първия мандат с кандидат за премиер Мария Габриел, която внесе своето заявление за отказ.

В понеделник Габриел оттегли заявеното от нея изпълнение на проучвателния мандат за формиране на правителство. 

Във внесения в деловодството на парламента документ тя посочва, че няма да участва в парламентарна процедура по избор на министър-председател и няма да предложи структура и състав на Министерски съвет.

В заявлението се казва още, че “договореният “ротационен” модел на упражняване на изпълнителната власт е предполагал смяна на лицето, упражняващо правомощията на министър-председател, с това на заместник министър-председател и обратно. А  отказът и нежеланието за участие в новия кабинет на 11 министри от досегашния, както и липсата на съгласие по време на последвалите преговори, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на правителство. 

Какво предстои след неуспешен първи мандат?

След решението на Народното събрание, с което беше приет отказа на Мария Габриел от поста премиер, ще се постави началото на следващия етап на конституционната процедура с връчване на мандат за съставяне на правителство на втората по големина парламентарна група ПП-ДБ. Те ще имат седем дни, за да изпълнят мандата или да върнат папката празна.

Ако няма изпълнен втори мандат, президентът ще връчи третия мандат на една от парламентарно представените сили по негов избор. Радев може да връчи мандата на БСП, ДПС, Възраждане или Има Такъв Народ.  

Ако трите мандата се окажат неуспешни, новите промени в Конституцията предвиждат и още един кръг от консултации при държавния глава, преди назначаване на служебно правителство. А изборите ще са два месеца след назначаването на служебен кабинет.

А Народното събрание продължава работа до клетвата на новите народни представители.

А след промените в Конституцията - Държавният глава може да избира служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя на БНБ или подуправителите, председателя на Сметната палата или заместник-председателите, омбудсмана или заместниците му. Посоченият за служебен премиер трябва да избере министрите.