Силно противоречива перспектива за използване на т.нар. еврооблигации за финансиране на усилията за увеличаване на отбранителния капацитет на ЕС също ще бъде разгледана от лидерите на 27-те. Това се приема за първи опит да се тества желанието на държавите членки за съвместно емитиране на дълг, за да се подкрепи военната промишленост, докато бушува война на източния фланг на Съюза.

Френският президент Еманюел Макрон и естонският премиер Кая Калас подкрепиха идеята. На срещата на върха на Съвета през февруари Калас предложи облигациите да възлизат на общо 100 милиарда евро.

Но табуто за емитиране на общ дълг на ЕС за въоръжаване на държави-членки ще бъде трудно за пренебрегване, тъй като по-икономичните столици са силно скептични към този ход.

В писмото си до лидерите председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призовава за „радикални и конкретни стъпки“.

Срещата на върха ще последва редица пробиви относно подкрепата на ЕС за Украйна тази седмица, включително споразумение за оръжеен фонд от 5 милиарда евро за Украйна, постигнато от посланиците на държавите членки, и предложение, внесено от Европейската комисия, за използване на неочаквани печалби от блокирани руски активи в държави от ЕС за въоръжаването на Украйна.

Сигурен към, че от тук изпращаме много ясен сигнал на Путин: той е сгрешил, ако мисли, че не сме в състояние да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. И използването на неочакваните печалби е малък, но важен елемент.

А Вишеградската група остава разделена по подхода си към оказването на помощ за Украйна. Чехия и Полша подкрепят изпращането на оръжия и боеприпаси, докато Унгария и Словакия са против доставките на оръжия за Киев.

По време на двудневната среща на върха лидерите ще решат също дали да одобрят препоръката на Комисията за започване на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина и да приемат рамките, които трябва да ръководят преговорите за присъединяване с Украйна и Молдова.