Литовците, латвийците и естонците в огромното си мнозинство подкрепят ЕС, който е допринесъл за настъпването на ера на свобода и просперитет. Но какво кара някои да се противопоставят на него?

Подкрепата за ЕС в балтийските държави е висока.

Според последното проучване на Евробарометър в Литва 79 % от населението смятат членството в ЕС за "добро нещо", 18 % казват, че то не е нито "добро, нито лошо", а само 2 % смятат, че е "лошо". Значително мнозинство в Естония (67%) и Латвия (62%) също смята членството в 27-държавния блок за положително, сочи същото проучване.

Има много причини за това. ЕС донесе множество ползи на тези малки източноевропейски държави, анексирани от Съветския съюз до 1991 г. Сред тях са безвизовото пътуване, икономическото развитие и правата на човека - и това са само някои от тях.

Защо тогава едно, макар и малко, малцинство се противопоставя на ЕС?

В Литва, Латвия и Естония евроскептицизмът приема различни форми и се определя от уникални за всяка страна фактори.

Александра Палкова от Латвийския институт по международни отношения казва, че в Естония анти-европейските настроения идват главно от рускоезичното малцинство в страната, което съставлява почти една четвърт от населението.

Възприемайки това, което тя нарича "обобщаваща перспектива", Палкова разделя тази група на две свободни категории, въпреки че подчертава, че във всяка от тях съществуват "значителни различия".

Подобно на евроскептиците в целия блок, антиевропейската периферия в Естония твърди, че блокът подкопава суверенитета на страната, като "Брюксел диктува всички решения", според Палкова.

На изборите през 2023 г. крайнодясната Консервативна народна партия на Естония (EKRE), чийто настоящ лидер Мартин Хелме през 2013 г. издигна лозунга "черните да си ходят", спечели 17 места в 101-местния парламент на страната. Въпреки че иска да остане в ЕС, EKRE иска да си върне властта, да намали бюрокрацията и да реформира значително Брюксел.

Експертът Палкова казва, че голям проблем в целия регион е, че "определени части от обществото" не разбират как работи ЕС. Тя цитира провеждането на фокус групи с това "радикално крило" в Естония, което редовно казва, че се ползва от предимствата на ЕС, особено от свободата на движение, но не ги свързва с членството в ЕС.

"Трябва да се подготвим за евентуален разпад на ЕС"

Но евроскептични възгледи могат да се срещнат и в цяла Прибалтика, различни от тези на рускоговорящите или на екстремистките партии, насочени срещу ЕС. Пример за това е литовската партия "Национален алианс", която заявява, че нейната цел е "оцеляването на литовската нация". Макар да вярва, че Литва трябва да остане в съюза, нейният основател Витаутас Синика заяви пред Euronews, че плановете за по-нататъшна интеграция в ЕС "не просто са вредни, но дори могат да доведат до разпадането на блока". Освен че независимостта става все по-"безсмислена", той критикува по-голямата централизация като "опасна", тъй като тя може да доведе до разпадане на ЕС, като накара "италианците, французите, холандците или дори германците да искат да напуснат", което на свой ред ще навреди на Литва.

"Трябва да се подготвим за евентуален разпад на ЕС и да направим всичко възможно, за да го предотвратим. Преди десетилетие в Литва се смееха, когато някой казваше на глас, че ЕС може да се разпадне. Тогава се случи Брекзит", каза той.

"Литва не се нуждае от разпадане на ЕС, а от неговото укрепване. Само че укрепването трябва да бъде повече свобода за народите, а не повече интеграция", добави той.

"Сега стоим на два крака"

Партията Национален алианс на Литва предлага нюансиран подход към евроскептицизма, като същевременно остава твърдо ангажирана с ЕС. Но има и други тънкости.

Поради минималния процент на хората в Прибалтика, които се противопоставят на ЕС, експертът Палкова заяви, че анти-европейските политически партии често се опитват да се прикрият, тъй като знаят, че подобни възгледи ще ги направят непопулярни.

В Латвия бившата "Евроскептична партия на действието" се преименува на "Партия на действието" през 2008 г., след като на изборите през 2006 г. получи едва 0,37 %.

Все пак възгледите за ЕС могат да се развиват и променят с течение на времето.

Палкова изтъква "естествения преход", който се наблюдава в Прибалтика след присъединяването ѝ към ЕС през 2004 г.

Първо, според нея, е имало "интеграция на пълни обороти", тъй като трите нови членки бързо са възприели законодателството на ЕС и "са направили всичко, за да бъдат сред ядрото на Европейския съюз".

След това, с нахлуването на Русия в Крим през 2014 г., което насочи вниманието към източната граница на ЕС, се появи втори етап, в който държавите осъзнаха, че имат думата в Брюксел.

Сега експертът казва, че нещата са преминали към трети етап, в който някои от държавите в региона започват да поставят под въпрос отношенията си с ЕС и се питат дали е необходима по-голяма интеграция.

"Налице е този етап на интеграция, когато държавите разбират, че трябва да мислят за своя суверенитет и права, често на фона на малък евроскептичен или крайно десен бунт. Но това е естествен процес", каза Палкова.

Според нея, това е просто естествената логика на ЕС и на начина, по който той функционира в историята.