Първият освободен български град: Първото гражданско управление е създадено в Свищов на 27 юни 1877 г.
Euronews България
Споделете статията
Свищов е първият освободен български град, а преди 147 години в там е въведено първото административно управление на новоосвободените земи, начело на които е назначен възрожденецът Найден Геров. Малко от сънародниците ни знаят, че канцеларията на свищовското губернаторство е настанена в родната къща на Алеко Константинов, който по това време, макар и ученик, е бил писар в нея.
Първото гражданско управление на новоосвободените български земи е въведено в Свищов. Първият освободен български град. От установените по-късно временни руски управления, само начело на свищовското губернаторство е назначен българин - възрожденецът Найден Геров.
Първото гражданско управление е създадено в Свищов на 27 юни 1877 г. За губернатор е назначен Найден Геров, а за вицегубернатор- Драган Цанков, заменен по-късно от Марко Балабанов. Канцеларията на свищовското губернаторство по спомени на Иван Вазов се помещава в родната къща на Алеко Константинов. Иван Вазов работи като регистратор, а Алеко Константинов като писар на 14 години. Това управление съществува от 27 юли 1877 година, до Трети март 1878 година – до подписването на Санстефанския мирен договор.
В архива на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Аврамови“ се съхраняват нотни партитури на композитора и диригент на първия български хор Янко Мустаков, който композира песни по текстове на Иван Вазов и Петко Рачев Славейков. Песните мъжкият хор от Свищов изпял при посрещане на император Александър Втори в Търново.
Едно от нещата, които имаме в архива, това са партитурите, по които са пели във Велико Търново при посрещането на руския император през ноември 1877 г. и именно Янко Мустаков прави тези партитури, по стихотворенията на Петко Рачев Славейков и на нашия патриарх Иван Вазов. Военните вестници, които са се издавали от военния щаб, съхраняваме тук – това са „Восточний листок“ и в-к „Хъш“, който е издаван в Свищов от Асен Паничков – от неговата печатница. Описват се военните действия, международна политика е най-вече, защото виждаме, че пише за канцлера.
Близо 350 свищовлии се сражават в редовете на българското опълчение. По-известни от тях са Костадин Халачев, който участва в боевете при Шипка и Стара Загора и загива като подпоручик по време на Сръбско-българската война, и фармацевтът Харалампи Карастоянов, който преподава химия в Софийския университет, и е кмет на София от 1911 до 1912 година.
Споделете статията
