Катерина Димитрик е чакала този момент почти две години - почти през целия живот на малкия си син. Съпругът и Артьом Дмитрик не е виждал семейството си от около 24 месеца, като почти всички от тях е прекарал в руски плен. Когато Русия започва войната си в Украйна, животът на милиони украинци се променя необратимо. Подобно на Дмитрик, те разделят живота си в два периода: преди и след 24 февруари 2022 г. Десетки хиляди са погребали своите близки, милиони са били принудени да напуснат домовете си, а цялата страна е била въвлечена в дълга и изтощителна война, като над 20% от територията все още под руска окупация.

Дори и да бъде постигнат мир, войната е разрушила реалността за следващите поколения. За Катерина освобождението на съпруга ѝ дава нова светлина в живота на семейството ѝ. Тя обаче знае, че преживяванията им през последните две години ще останат с тях завинаги. За последен път Артьом е бил у дома на 23 февруари. Той помолил приятелката на Катерина да дойде и да остане при нея. Според нея това е било доста необичайно.

В рамките на няколко дни руските войски окупират Бердянск и околностите. Артьом и неговият батальон са разположени на фронта, а новини за тях рядко се споменават. Впоследствие градът е обкръжен, като хиляди жители остават в капан на една от най-кървавите битки във войната. Малко по-късно Артьом е пленен. На 8 февруари обаче Катерина получава щастлива вест от Координационния щаб за третиране на военнопленници. Няколко часа по-късно Артьом и се обажда с думите "Здравей, аз съм в Украйна".