Наистина се гордея с новата ми книга „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“. Тази книга се роди в разговори с приятели, които ми казаха защо не събереш случките си с тези автори в книга. В нея са събрани 16 от много значимите български писатели. Само 3-ма от големите не са в книгата - Валери Петров, Коста Павлов и Вера Мутафчиева. Не са там, защото съм писала само за хора, които познавам, с които съм правила интервюта и съм разговаряла повече. Това сподели в ефира на „Добро утро, Европа“ журналистът Кристина Патрашкова.

„Общото за всички писатели в тази книга беше, че те бяха много талантливи. Беше като университет и изпит да общуваш с тях. Те бяха в арт кафенета, ресторанти, там се събираха хората и общуваха. Аз съм много убедена, че там се раждаха идеите - в общуването. Имаше възможност тогава човек да се доближи до тези хора и да ги опознае. Едни бяха по-близо до властта, едни по-далеч. Едните се възползваха от привилегиите на властта - да получават награди, не твърдя, че е имало категорични дисиденти, но имаше хора, които бяха критично настроени към властта. На мен ми беше интересно дали тези, които правиха компромиси изпитват угризения за това което правят, и каква е пък цената за другите, които не правят компромиси. Ние всекидневно също сме подложени на морални тестове. Това е до голяма степен и книга за изборите. Този сблъсък власт-морал е нещо, с което минават всички времена. Много хора, с които говоря казват, че портретите говорят повече от самите интервюта, каза още тя.

„Ако днес аз съм прохождащ журналист, дълбоко се съмнявам, че ще имам възможността да стоя толкова часове с тези хора. Всеки е зает. Ще изпращам въпроси по е-mail, той ще ми отговори, или ще направим ZOOM разговор. По-различно е и го няма личния момент. Не ги познаваш тези хора, не стигаш до тях“, коментира още Патрашкова.

Целия разговор вижте във видеото.