Париж е известен като града на любовта. Ако сте били във френската столица, вероятно сте минали по моста на изкуствата. Там години наред бяха окачени катинари на влюбени, но градската управа беше принудена да ги премахне. За щастие на заключилите ги те не са изчезнали. Каква е съдбата им, разказва кореспондентът ни Йорданка Костадинова.

Влюбени от цял свят идваха на емблематичния мост "Pont des Arts“, за да закачат своето катинарче като символ на вечната си любов. Рисуват или гравират инициалите си, заключват го на парапета и след това хвърлят ключовете в Сена, заклевайки се да се обичат за цял живот.

За съжаление, историята на катинарите на този мост има край (или почти). Близо половин тон катинари бяха отрупани на всеки мрежест парапет на пешеходния мост и теглото им бързо стана критично за него. След като част от парапета се срути под тежеста им, през 2014 година, кметството на града нямаше друг избор, освен да премахне катинарите и да замени мрежестите парапети с плексигласови панели.

Към 2016 г. в складови помещения на града се съхраняват около един милион катинари, или около 45 тона. Част от тях бяха продадени на търг. Средствата бяха дарени на асоциации, които работят с бежанци или вложени в различни арт проекти.

За радост на влюбените, място за окачване на катинари в Париж все още има и то е на Монмартър, хълмът с бялата базилика Сакре Кьор. 

„Всяка година пътуваме на този празник и тази година избрахме Париж. Знаем, че той е романтичен град и се опитваме да изкараме романтично празника. Заедно сме от 12 години и всяка година празнуваме „Свети Валентин“, споделя Рафаел.  

„Той винаги ми подготвя изненада за този ден и този път тя е Париж“, му отвръща с усмивка Марта.

„Ние не си носим катинарче за тук, но в Португалия, откъдето идваме, сме поставили вече. Не бяхме погтовтени за това и не сме си взели с нас, но сигурно ще си купим и ще поставим“, допълва Рафаел.

Не всички обаче са на това мнение. 

"Аз съм против катинарчетата, защото мисля, че те развалят мястото, това е моето мнение. Аз чувствам любовта и без това, ето я тя е до мен“, казва Яна.