Пациенти с онкологични заболявания и техните лекари се противопоставиха на тежките странични ефекти на високите дози лекарства. За разлика от други болести, разработването на лекарства за рак се фокусира върху намирането на така наречената "максимална поносима доза". Изследователите увеличават дозата в ранните проучвания, за да определят най-високата възможна, която пациентите могат да понесат. Това разбиране работи при химиотерапията, но не е задължително да се прилага при по-новите лекарства за рак. 

Джил Фелдман от 15 години живее с рак на белите дробoве. 

Според Джил производителите на лекарства трябва да проучат възможностите за по-ниски дози още в началото на изследователския процес.

Чрез програма, наречена "Проект Оптимус", Американската агенцията за контрол на храните и лекарствата настоява производителите на лекарства да включат повече пациенти в ранни изпитвания за определяне на дозата, за да получат по-добри данни за това кога по-ниските дози могат да подействат.

Американското дружество по клинична онкология планира проучване, което ще сравни две стратегии - започване на лечение с пълната доза, а след това намаляването ѝ при странични ефекти, или лечение с по-ниска доза, която постепенно да се увеличи, ако пациентът се подобрява.