Мобилизацията на европейските фермери продължава с неотслабваща сила. Общо около 15 страни от ЕС стават свидетели на широкомащабни демонстрации през последните 18 месеца. Всичко започна в Нидерландия с шествия срещу плана на правителството за намаляване на емисиите на азотен оксид чрез ограничаване на броя на добитъка. Същият слоган беше използван в Ирландия и Белгия.

В Полша и Румъния земеделските производители са недоволни от необлагаемия украински внос на зърнени култури, който дестабилизира техните пазари. Колегите им в Германия се противопоставят на отмяната на данъчните облекчения за дизела през 2026 г и екологичните стандарти на ЕС.

Исканията са почти същите във Франция. Но общият знаменател при всички е искането за по-високи доходи и по-опростени екостандарти.

Зеленият пакт на ЕК кристализира напрежението в селското стопанство и по-специално програмата „От фермата до вилицата“ за преход към по-устойчиво земеделие.

„Това уравнение не е възможно днес. Потребителите се отказват от по-скъпите продукти и секторът на органичното земеделие е в сериозно затруднение. Днес периодът на лесните пари е останал в миналото“, допълни Люк Верне.
В непосредствено бъдеще белгийското председателство на Съвета на ЕС предлага преразглеждане на настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП).

„Ще направим сравнителен анализ на начина, по който нещата бяха поставени миналата година. На базата на него ще вземем най-добрите практики, които са ефективни, и ще ги коригираме. Във всеки случай ще започнем процес на коригиране на европейско ниво“, заяви земеделският министър на Белгия Давид Кларинвал.

Общата селскостопанска политика е най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС. Фермерите са наясно какво дължат на тази политика. Предизвикателството пред държавите-членки е да намерят баланс между целите на климата и икономическите измерения на сектора.