Комисията по конституционни въпроси започна разглеждането и гласуването на промените в основния закон на второ четене. Народните представители приеха изменения, с които позволиха народен представител да може да бъде избран, ако има двойно гражданство.

Народните представители приеха изменението за двойното гражданство за депутат, което гласи: “За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната”.

Депутатите приеха и министрите да могат да бъдат с двойно гражданство, но задължението за уседналост да не важи”.

По отношение на регулаторите Комисията прие Народното събрание да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. Освен това те приеха решенията за избор да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.

В заседанието участваха водещи юристи, преподаватели и бивши членове на Конституционния съд, които изразиха своите възражения и неясноти по предложените промени. Проф. Екатерина Михайлов каза, че ако това предложение бъде прието “това ще отвори вратата” и към подобна промяна по отношение и на министри и други държавни длъжности.

Доц. Наталия Киселова пък запита готови ли сме да отворим тази врата. Освен това обаче тя обърна внимание на заложения срок от 18 месеца.

Председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков обясни, че в Търновската конституция е било заложено НС да може даде разрешение човек с чуждо гражданство да може да стане народен представител. Той не участва при гласуването на тази промяна, а едва след него коментира, че ние не знаем колко хора с двойно гражданство живеят у нас. Чолаков добави: “В момента да приемаме текст, с който си купуваме котка в чувала, не съм съгласен”.

Министърът на правосъдието Атанас Славов каза, че решението за това дали лица с двойно гражданство да участват в българския политически живот е суверенно решение на българския парламент. “Не мога дефинитивно да се изкажа срещу текстовете за българското гражданство”, поясни той. Според него българите, които са трайно установени в ЕС трябва да имат такова право, но посочи, че откакто сме членове на ЕС е трудно да се проследи дали лицето отговаря на изискванията по отношение на срока от 18 месеца.

Народните представители приеха изменения, с които уредиха въпросa за двойното гражданство на министрите, както и начинa по приемане на закони за избор на регулатори предаде репортер на БГНЕС.