Днес се навършват точно два месеца, откакто България има нов еврокомисар. Какво направи до момента Илиана Иванова и какво планира до края на мандата? Докъде стигнахме по пътя към Шенген и еврозоната, ще получим ли пари по Плана за възстановяване и устойчивост, инвестира ли Европа достатъчно в борба с дезинформацията и разработката на изкуствен интелект?

- Г-жо Иванова, вече два месеца сте еврокомисар. Как Ви се струва - като нещо, с което се свиква бързо, или като нещо, към което все още се адаптирате?

-Няма много време да се мисли. Трябва да се свиква и да се действа бързо, защото остава по-малко от година до края на този мандат. Има много важни неща, които трябва да се свършат и в сферата на образованието, на науката, иновациите, изследванията. Така че съм заредена с много положителен ентусиазъм, особено след посещенията ми в България с учени, изследователи и млади хора с много положителна енергия. И се радвам, че този прекрасен ресор на бъдещето остана в български ръце. Така че работим с пълна пара.

-Ресор, който, ако можем точно да отбележим, е иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж - не са ли много отговорности, предвид факта, че краят на мандата на този състав на Европейската комисия е много близо. Какво ще успеете да постигнете и какво постигнахте до момента в последните два месеца, откакто официално заехте поста?

-Права сте, че ресорът е огромен, но за мен е важно, че успяхме да го задържим в тази цялост, защото образованието е неизменна част от този процес. Наука, изследвания, иновации няма как да правим без образовани млади хора. И една от най-важните цели, които съм си поставила, е завършване на европейското образователно пространство. Съвсем наскоро, тази седмица, приехме един много важен пакет за мобилност с учебна цел, която да насърчи и да отвори възможностите за мобилност за всички млади хора, за всички учащи, учители, стажанти да имат шанса да посетят друга страна, да се възползват от схемите за мобилност. Повишаваме значително и целите като процент от учащи до 2030 г. да бъдат доста по-високи от съществуващите в момента и обръщаме специално внимание на учителската професия, защото за мен това е ключов елемент от целия успех. Но за всичко това се връщаме винаги към основите и подходящото финансиране. Радвам се, че Европейският парламент и Съветът успяха да се договорят следващата година парите по „Хоризонт Европа“ да бъдат увеличени с 85 млн. Имаме 60 млн. увеличение за „Еразъм“ и 3 млн. за „Творческа Европа“.

-Само за момент искам да Ви насоча към България. Предполагам, че вече имате впечатления за настроенията сред европейските ни партньори за ситуацията у нас през последните месеци, защото виждаме, че има много теми, които пряко касаят и Европейската комисия. Дерогацията за „Лукойл“, протестите през последните дни са само част от тях.

-Това, което е важно за мен и за нас като Европейска комисия, е България да излъчва стабилност и желание за продължаване на реформите. Знаете, че имаме няколко ключови цели и теми, които преследваме. За Шенген от 12 години изпълняваме критериите. Тук позицията на Комисията е много ясна и категорична - че напълно се подкрепя. Това е не само право, но и задължение на всяка страна членка да бъде част от Шенгенското пространство. И тук председателката и комисарите сме заявявали непрекъснато във всички възможни поводи, срещи за ясната, категорична подкрепа. Имаме също предстоящо приемане, дай Боже, скоро и в еврозоната. Но за всичко това трябва да бъде свършена работата от страна и на българското правителство, и на българските власти. Така че, затова тази стабилност е изключително важна, особено в този сложен момент на геополитически противоречия.

-След като встъпихте в длъжност, споменахте, че Шенген ще бъде приоритет и за Вас като като еврокомисар, но след няколко седмици има ново гласуване за България и Румъния по време на последния Съвет по правосъдие и вътрешни работи. Може ли двете държави да очакват позитивно развитие тази година, защото такова гласуване имаше и миналия декември например?

-Да, знам, че имаше и миналия декември. Знам, че и тогава се надявахме, надяваме се силно и сега. Аз лично вярвам, че тези две държави - Нидерландия и Австрия, които имат някакви резерви за нашето присъединяване, ще осъзнаят, че всъщност България наистина отговаря на критериите и от 12 години отговаря на тези критерии. Ясно е, че има проучвателна мисия, която е поискана от холандската страна. Комисията отново е заявила ясната си позиция и подкрепа и се надявам декември да имаме добри новини.

-Но това е свързано и със стабилността у нас, както споменахте. Има ли стабилност в момента?

-Критериите за Шенген са много ясни и ние ги покриваме. И Трябва да се придържаме наистина към това какво се изисква от нас, дали ние сме си свършили работата и когато това е факт, мисля, че аргументите на отсрещната страна са много слаби защо нещо трябва или не трябва да се случи. Пак ще повторя, ние изпълняваме тези критерии от 12 години.

-От друга страна, Планът за възстановяване и устойчивост - ще получи ли България очакваните 800 млн. евро от втория транш, защото от Комисията зависи дали ще бъдат одобрени териториалните планове за справедлив преход, които правителството изпрати буквално в последните дни от крайния срок. Обсъдихте ли тази тема по време на визитата си у нас сега?

-По време на тази визита се срещнах с научноизследователската общност в Пловдив, в Аграрния университет говорихме за регионални иновационни долини и други важни теми с Българската академия на науките. Важно е да кажем за Плана за възстановяване и устойчивост и териториалните планове - това са две различни неща, но в крайна сметка те са взаимосвързани, защото трябва да отговорим на почти едни и същи критерии и ангажименти, които сме поели като страна. Европейската комисия това, което трябва да свърши, тя го е направила. Приела е връщането на Плана от българска страна, анализира го, върнала е и забележки. Но това, което трябва да се свърши от наша страна - това, което е поето като първоначален ангажимент да бъде спазено. Така че, тук бих призовала наистина за една по-бърза и своевременна реакция от българска страна за това наистина да не позволим да бъдат изгубени над 1 млрд. евро в следващите няколко години.

-Много бързо трябва да се действа, може би и от друга гледна точка, защото тези пари фигурират в разчетите на държавния бюджет за 2023 г. Там е заложен дефицит до 3%, който пък е свързан и с влизането на България в еврозоната.

-Точно така. Вие минавате към следващата изключително важна тема и приоритет, който винаги е споменаван наред с Шенген, плановете и членството ни в еврозоната. Но там знаем също, че имаме много, много ясно установени критерии, един от които е, разбира се, спазване на равнището на инфлацията и бюджетния дефицит. Силно се надявам да успеем да задържим тези два критерия, защото следващата пролет предстои публикуването на докладите за конвергенция на Европейската комисия, които ще отчетат напредъка и спазването на ангажиментите от българска страна. Радвам се, че по отношение на изискванията, свързани с членството ни в чакалнята, така наречения и ERM II механизъм, сме приели почти всички необходими закони. Важно е обаче своевременно да спазваме и тяхното изпълнение.

-От друга страна, на преден план е и разширяването на Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия го подкрепя, подкрепя го и председателят на Европейския съвет, който по-рано тази година коментира, че нови членки ще бъдат приети до края на това десетилетие. Но кои ще са първи - дали ще са държавите от Западните Балкани, или държави като Украйна и Молдова например, при които се наблюдава по-ускорен процес по европейската им интеграция от гледна точка на това, че този месец Украйна и Молдова получиха препоръка за начало на преговорите за ЕС.

-Много е важно да кажем историческата роля на този пакет за разширяване, който беше приет миналата седмица от Европейската комисия за пакет държави, разбира се, Украйна и Молдова, но тук са Западните Балкани. И тук е важно пак да кажем, че в този процес няма фаворити или по-малко фаворити. Има държави, които следват своята пътна карта в ангажиментите, които са поели. Има такива ангажименти, поети от страна и на Република Северна Македония по отношение на спазване на ангажиментите за реформи в областта на борбата с корупцията, организираната престъпност, спазването на договорите за добросъседство, на протоколите. Съответно за Украйна и Молдова и за останалите, които са в този пакет. И тук аз не мога да гадая кой ще се справи по-бързо и по-добре. Това зависи от самите държави и как те изпълняват своите ангажименти. Но Украйна свърши наистина чудеса. Огромна работа, предвид сложната ситуация, агресивната война, която се води там. Реформите и желанието за членство са видни и аз мисля, че в това се изразява желанието и скоростта, с която беше приет този пакет за разширяване.

-Да поговорим за Украйна от гледна точка на ресора Ви, защото той включва и темата за дезинформацията. Според Вас след началото на руската инвазия в Украйна как се променя онлайн средата по отношение на дезинформацията? Достигнат ли беше някакъв пик, или може би той тепърва предстои, защото виждаме още една война - тази в Близкия изток между Израел и Хамас?

-Трябва да бъдем изключително бдителни и борбата с дезинформацията е процес, в който ние не можем да си позволим да изостанем или да предприемем една или две мерки и да решим, че проблемът е решен, напротив. Но аз бих казала тук, че през призмата на ресора е изключително важно инвестицията, която правим в образованието и информираността на младите за това какво са фейк нюз и как да се борим с тях. Тук е много важно и отношението ни към платформите и социалните мрежи, които евентуално биха разпространявали тези фалшиви новини. Да бъдем много стриктни, образователната функция, особено бих казала и в контекста на предстоящите европейски избори е много важно и участието на младите хора. Вие сама споменахте в началото, че младежта също е част от ресора. Затова работим изключително сериозно и с младите, така че те да бъдат интегрирани в процеса на вземане на решения, да се чува техния глас и те да знаят това.

-Достатъчно ли са според Вас мерките в това отношение на ниво Европейски съюз към момента? Защото например виждаме ситуацията със социалната мрежа X - отново предупреждение от Европейската комисия за това, че тази социална мрежа трябва да се придържа към регулациите на Европейския съюз за цифрови услуги - нещо, което в същото време не се наблюдава особено.

-Позицията на Европейската комисия е много категорична Бяха разпратени писма до трите големи социални мрежи, в които те трябва ясно да обяснят тяхната позиция и мерките, които предприемат веднага да свалят подобно съдържание от техните платформи. И въобще как виждат своята роля в този изключително сериозен проблем. Очакваме техните отговори, които ще бъдат анализирани.

-Къде се намира към момента Европейският съюз на световната карта, когато става дума за изкуствен интелект? Достатъчно пари ли се заделят за това според Вас? И къде в момента се позиционираме спрямо държави като Китай и Сингапур например?

-Ако ме питате за бюджет, аз винаги ще ви казвам, че е недостатъчен, защото имаме хроничен дефицит от 100 млрд. евро годишно в Европейския съюз, ако трябва да покрием този минимум от 3% от БВП инвестиции в наука и изследвания. Но това не значи, че Европа не е технологичен лидер и ние трябва да се стремим да запазим това лидерство и да го увеличаваме, защото конкуренцията, Съединените щати и Китай влагат много повече средства, много повече инвестиции. Затова за тази цел работим изключително активно с нашите асоциирани партньори. Радвам се, че следващата година Обединеното кралство ще стане асоцииран партньор към програма „Хоризонт Европа“. Водим разговори с Швейцария, Канада, но темата за изкуствения интелект не е въпрос, който Европа може сама да реши. Ние сме водещи лидери по темата.

-Да, защото – освен ползи, от технологичния напредък има и рискове, които към момента, ако няма достатъчно инвестиции, както споменавате, как може да се елиминират?

-Напълно сте права и това е другият голям аспект от темата за изкуствения интелект. Защото ползите са безспорни, развитието е много бързо, ежедневно, ежечасно, с изключително силни темпове. Но тук етичният аспект е много важен и човешката насоченост и темповете, с които се развива изкуственият интелект, трябва да вървят ръка за ръка. Тук е водеща ролята на Европа.