„Култура на добре дошли“: Обърнала ли е Германия гръб на гостоприемния подход към мигрантите?
След две изборни поражения на своята коалиция германският канцлер Олаф Шолц заема по-твърда позиция по отношение на миграцията, като се опитва да увеличи усилията за депортиране на незаконно пребиваващите в страната.
На фона на всеобщата паника, обхванала европейските страни по време на мигрантската криза през 2015-2016 г., Германия беше лъч светлина и оптимизъм под ръководството на тогавашния канцлер Ангела Меркел, която се прочу с това, че отвори страната си за огромен брой мигранти.
Под ръководството на Меркел и нейната политика на "култура на добре дошли" страната прие повече от 1,2 милиона бежанци и лица, търсещи убежище, в периода 2015-2016 г.
Но тъй като нивата на незаконната миграция в Европа отново се увеличават, Германия сега се намира в съвсем различна позиция, принудена да обърне гръб на "Willkommenskultur" ("култура на добре дошли"), с която някога се гордееше.
"Ограничаваме незаконната миграция към Германия. Прекалено много хора идват", заяви канцлерът Олаф Шолц в неотдавнашно интервю за „Шпигел“. "Трябва да депортираме хората по-често и по-бързо", уточни той.
Германия трябва да увеличи експулсирането на мигранти, на които не е разрешено да останат в страната, каза Шолц. Само няколко дни по-късно германският кабинет даде одобрението си за законодателно предложение, целящо да рационализира процеса на депортиране на неуспелите кандидати за убежище.
Това е огромна промяна за Германия и Шолц, от когото може би се очакваше да продължи наследството на своя предшественик.
"Налице е забележителна промяна в реториката и политиката с ясната цел да се намали броят на мигрантите", заяви пред Euronews Михаел Брьонинг, политолог и член на Комисията за основните ценности на Германската социалдемократическа партия.
"Предлаганите стъпки включват улесняване на депортациите, по-строги санкции за трафикантите на хора, възстановяване на временния граничен контрол, допълнителни двустранни споразумения със страните на произход и разширяване на списъка на страните, считани за безопасни. В обобщение, това е драстична промяна в политиката, която сигнализира за края на уникалната "култура на посрещане" на Германия, засвидетелствана през 2015 г.", допълва той.
Рязка промяна в политиката след изборните неуспехи
По време на тридневното си посещение в Нигерия по-рано тази седмица, Шолц поиска от президента на африканската страна Бола Тинубу помощ за справяне с бързо нарастващата миграция, като предложи партньорство, донякъде подобно на това, което италианският министър-председател Джорджа Мелони сключи с Тунис по-рано тази година. Идеята е да се разширят миграционните центрове в Нигерия, където депортираните от Германия да намерят подслон, здравни грижи и възможности за работа.
Инициативата е част от все по-твърдия подход на Шолц и неговото правителство към нелегалната миграция, след като неговата трипартийна коалиция се представи зле на двата регионални избора по-рано този месец. И двете състезания в провинциите бяха спечелени от основните консерватори, докато крайната десница постигна значителни успехи.
Брьонинг заяви, че "не може да се каже дали тази промяна ще се отрази пряко в по-голяма подкрепа за правителството" на бъдещите избори.
"Но е важно да се осъзнае, че германската общественост наистина иска правителството да действа", продължи той. "Освен това е важно да се види, че промяната в политиката не се случва във вакуум, а по-скоро на фона на нарастващото предизвикателство от страна на крайната десница в Германия."
През последните месеци рейтингът на "Алетернатива за Германия" рязко се повиши в социологическите проучвания и отбеляза значителни успехи на изборите в Бавария и Хесен.
"Смятам, че това развитие не е нетипично за тенденциите, които се наблюдават в други леви и/или социалдемократически партии, които от години са изправени пред дилемата как да отговорят на предизвикателствата на популистката радикална десница", казва пред Euronews д-р Курт Ричард Лутер, почетен професор по сравнителна политика в университета Кийл в Обединеното кралство.
"Макар възходът на „Алтернатива за Германия“ да се подхранва от широк спектър недоволства - някои въображаеми, а други реални - загрижеността за това, което се разглежда като неконтролирана имиграция, отдавна е основна движеща сила на десния популизъм", каза Брьонинг.
Сега Шолц е подложен на значителен натиск да намали нарастващия брой на търсещите убежище в страната, тъй като недоволството от справянето на правителството със ситуацията с бежанците нараства. Неотдавнашно проучване на ARD DeutschlandTrend установи, че 44% от германците в момента смятат незаконната имиграция за най-важния политически проблем в Германия, на който политиците трябва да дадат приоритет.
"Решаването на този въпрос очевидно е на дневен ред", казва Брьонинг.
"Предизвикателството ще бъде да се справим с кризата, без да застрашим нито стабилността на коалиционното правителство, нито вътрешнопартийното сближаване. Ясно е, че не всеки социалдемократ или германски зелен избирател е доволен от предложените промени. така че предполагам, че е справедливо да се каже, че сме в началото на дебата, а не в края му."
Променило ли се е отношението на германците към мигрантите?
През 2015 г., когато много страни в Европа затегнаха граничния контрол, често можеше да се видят ликуващи тълпи от германци, които посрещаха хиляди мигранти, пристигащи в страната след дълъг преход през Близкия изток и Европа.
Какво се случи с този ентусиазъм към новодошлите в Германия?
Въпреки промяната в политиката на Шолц, "много германци все още подкрепят посрещането на хора в нужда и широко подкрепят поемането на хуманитарна отговорност, а не отричането ѝ", казва Брьонинг. "Въпреки това цифрите са оказали влияние и настроението от 2015 г. се е променило драстично", добави той.
Днес сред германската общественост е широко разпространено убеждението, че числата трябва да намалеят, "а реакциите на настоящата ескалация в Близкия изток изиграха важна - и неочаквана - роля в тази трансформация на дебата", каза Брьонинг.
"Пропалестинските митинги, вълната от антисемитски инциденти и празнуването на нападението на Хамас в някои квартали с висок процент на имиграция бяха ярко напомняне, че не всичко е наред по отношение на миграцията и интеграцията. В много отношения това превърна дискусията в по-нюансирана."