Руска журналистка търси убежище у нас. Маргарита Шурупова отказа да мълчи за войната в собствената си страна и я напусна. Но дори от България продължава да разказва историите за конфликта и от двете страни на руско-украинската граница. В PrimeTime тя разказа защо е избрала страната ни и как войната се отразява не само на украинците, но и на нейните сънародници.  Интервю на Анастасия Димитрова с Маргарита Шурупова.

В началото на нашия разговор разкажете ни как и защо решихте да дойдете в България?

България е страна от ЕС, безопасна държава. Тук живеят роднини на моя съпруг, които след началото на войната ни поканиха да напуснем Русия и да дойдем. А един от важните фактори да останем тук е, че България е близка на Русия по култура и манталитет. Тук много хора говорят добре руски език. Българите са много приветливи с нас. Все още не съм се сблъсквала лично с нито един случай на русофобия. Все пак в интернет и по-конкретно във Фейсбук "долетяха" няколко негативни коментара с призив "руската фашистка" да бъде изпратена обратно у дома. Но иначе хората тук са много доброжелателни. Затова и във вашата страна усещането за "чужбина" не е толкова силно, колкото би било в друга държава.

А защо решихте да напуснете Русия?

Аз съм журналист, екоактивист и преподавател. За мен свободата на словото е върховно човешко право. На 4 март в Русия беше приет закон, който въведе административни наказания под формата на глоби и углавни - под формата на лишаване от свобода до 10 години за дискредитация на действията на въоръжените сили на Русия в Украйна. Стигна се до това, че в нашата страна е забранено да наричаш войната "война" - публично и дори в частен разговор.

Последният пример за това беше наистина потресаващ. Човек просто написа в публикация за войната думата спецоперация в кавички. Оказа се, че някой е написал донос за това, защото е видял иронично отношение към „спецоперацията“. Заради кавички един обикновен човек беше осъден да плати глоба.

Да работиш в сферата, в която аз работих, в Русия вече е невъзможно. Аз така или иначе щях да продължавам да изразявам мнението си за това, което се случва. Щях да пиша за това, да говоря за това, а това би свършило зле за мен. Съпругът ми споделя моите възгледи и затова заедно решихме да напуснем дома си възможно най-бързо. Това приличаше не на преместване, а по-скоро на евакуация. Тръгнахме в началото на март, точно след приемането на този закон. Всички журналисти, които изразявахме опозиционни гледни точки, имахме усещането, че ни грози голяма опасност. Опитвахме се да предоставим обективна информация, а имахме усещането, че всеки момент може да затворят границите и няма да можем да излезем от Русия.

А лично срещу вас имаше ли заплахи?

Срещу мен лично не. Но имаше няколко обаждания до главния редактор на агенция ТВ2. Анонимни източници го предупредиха, че ако не иска да бъде арестуван, трябва веднага да напусне страната. Същото се отнасяше и за журналистите, които работеха в медията. Сега работим по нашия проект, който се казва "Очевидците на 24 февруари". От неговото начало вече два пъти в бившите офиси на ТВ2 беше изпращана полиция.

Защо решихте да разкажете историите от войната както от гледната точка на украинците, така и от гледната точка на руснаците в този проект?

За нас е много важно да покажем как един обикновен човек преживява войната, но и как хората, които пряко участват в нея, я виждат. Засега обаче нямаме много такива герои. Днес ще бъде публикувано голямо интервю с украински военен. В миналото той е бил правозащитник, но говори за това като за отминал живот. Сега се възприема само и единствено като човек, който защитава родината си. С него направихме много голям разговор.

От друга страна, много е важно да показваме, че тази война засяга не само онези, които страдат заради нея непосредствено - от военните действия, от оръжията и обстрелите. Но и че хората, които живеят в Русия, също са с разрушени съдби. Най-добре усещат това онези, които разбират какво наистина се случва в Украйна. Това е катастрофа.

На практика на 24 февруари беше унищожена нашата идентичност. Дори хората, които вече не живеят в Русия, все още мислят на руски език, асоциират се със своята страна. Те преживяват същото - много дълбока трагедия. Те разбират, че украинците страдат, проливат кръвта си, но по този начин отстояват своята свобода и своята национална идентичност. В момента се ражда велика нация.

От друга страна, руските военни също загиват, проливат кръвта си, но те унищожават нашата нация. Мислещите хора в Русия усещат това много добре. Аз и моите колеги разбираме, че е много важно да отразим тези настроения и да покажем гласовете както на украинците, така и на руснаците. Разбира се, повече руснаци откликват на поканите ни за интервю и по-охотно се съгласяват за разговор.

А как си обяснявате грабежите, изнасилванията и убийствата, които извършват руските военни в Украйна? В братска държава, срещу братски народ... Защо се случва това? Защо виждаме подобни кадри, чуваме историите на всички онези, които страдат от това?

За мен това е напълно необяснимо, но признавам, че е факт. Това, което се случва, е чудовищно. Ако трябва да съм честна, тази война отвори очите на много от нас. Мислехме, че е възможно някак да променим политиката в Русия - към демократизация на обществото, увеличаване на свободите. Но когато виждам точно тези неща, които споменахте, разбирам, че съм се утешавала с илюзии. Оказа се, че сме живели сред такива хора, ходили сме с тях по едни улици и сме си мислели, че можем да направим нещо в тази страна. Явно сме живели без да познаваме собствената си държава.

А какво бъдеще виждате за Русия след тази война, след Путин? Има ли някакъв път обратно към демокрацията, която вие и други като вас се опитвахте да изградите там?

Трудно ми е да кажа. Има много фактори, които ще определят какво ще се случи. Едно е сигурно – нищо хубаво не очаква Русия. Мога да изразя само своите предчувствия като човек от Русия. Моето усещане е, че страната ми ще престане да съществува в този си вид. Най-вероятно това ще бъде някакво разпадане на държавата. То ще бъде или много бързо, или много продължително и мъчително.

Наблюдаваме агресивното поведение на едно имперско управление. Очевидно е, че това не съответства на реалните възможности на нашата страна. Явно е, че нямаме голямата военна мощ, за която всички си мислеха, че притежаваме. Изобщо – недопустимо е в 21 век такава война да се случва.

Ще станем свидетели на продължаващия разпад на тази империя. В миналото съществуваше СССР, а сега имаме Руска федерация. Много от републиките в тази федерална държава живеят относително автономно и ако започнат някакви катаклизми, е много вероятно тези републики да искат да се отделят.

Вярвате ли в победата на Украйна в тази война?

Само вярата в тази победа ни оставя някаква надежда. Ще ви цитирам един от героите на нашия проект, който е руснак. „Украинците сега отстояват не само своята свобода. Те се борят за ценностите на свободния Западен свят. В това число, колкото и странно да звучи, те отстояват свободата и на руснаците.“ Това са руснаците, които остават в Русия и които всъщност са много. Те не подкрепят тази война.

Имаше анонимно допитване, което се проведе в края на юни. Резултатите от него показаха, че 30% от руснаците искат тази война да приключи възможно най-бързо. Това са хората, които са се осмелили да кажат истинската си позиция в това проучване. Тук трябва да имаме предвид, че при управлението на една диктатура при социално проучване много от хората не казват това, което наистина мислят, за да не предизвикат подозрения към себе си.

Страхуват се...

Да, страхуват се да кажат това, което мислят дори когато отговарят на анонимна анкета в социологическо проучване.

Сега се намирате в България и търсите убежище. С какво ще се занимавате в нашата страна и как от тук ще помагате на руснаците да разберат какво наистина се случва в Украйна?

Ще продължа да се занимавам с проекта, който стартирахме. Ние сме доста голям екип и работим в няколко държави. Някои от моите колеги, чиито имена не афишираме, които останаха в Русия и ни помагат от там. Ще продължим да разговаряме с хората. В България също има много руснаци, напуснали страната ни преди време заради морални съображения – по политически причини. Тук има и много украинци, с които също много бих искала да поговоря, макар че често в отговор на покана за интервю, получавам само студено мълчание. Но много добре разбирам тези хора.

Благодаря Ви за този разговор! Желая Ви успех и късмет тук, в България.