Бяха публикувани много материали, в които, струва ми се, имаше доста вярна информация за случващото се в Русия и в Украйна, нашия най-близък съсед. Статиите засягаха всички теми, за които руските власти искат да не се говори. Взех това решение бързо, имаше няколко седмици на пълен шок след началото на войната, след което потърсих най-добрия вариант за себе си и съвестта си, какво мога да направя, за да повлияя на тази ситуация. За мен това е изчистване на съвестта ми. Някои хора се опитват да отрекат колективната отговорност. Много мои сънародници дълго време се успокояваха, че ако не се занимават с политика, не участват и в това, което се случва - войната. Но не, в съвременното общество това не функционира така. Вашето неучастие, за съжаление, е също толкова участие. Все едно да стоиш настрана от боя, но той се случва пред очите ти и ти не спираш да бъдеш съучастник, или поне свидетел. За няколко неодобрени фрази, можеш да получиш минимум глоба, а максималното наказание е 15 години затвор. Подозирам, че за много хора това е ужасен стрес. Тези статии бяха предназначени за всички хора, които си мислят, че се измъчват сами. Да ги подкрепят по някакъв начин, да повдигнат духа им, защото тиранията не може да бъде безкрайна, рано или късно тя ще свърши.

Егор Поляков - руски журналист