Какво представлява „Gap year“ и полезна ли е „празната година“ за учениците?
Саня Петкова
Споделете статията
Свободна година за учениците или по-известна като "gap year" е по-разпространена практика в чужбина, в която учениците отлагат кандидатсването си в университет. В това време те имат възможността да пътуват и изпробват различни професии, а дори и да посещават курсове, за да имат по-точна представа с какво искат да се занимават в бъдеще. Как може да се отрази тази свободна година ще разберем от следващия материал.
Така наречената „ориентировъчна“ година е времето, в което учениците могат да изберат сферата, с която искат да се занимават занапред по-внимателно, защото имат възможността да изпробват различни курсове и професии и да се насочат към сферата, която им харесва на-много.
Тази практика не е толкова разпространена в България, но на запад е известна от 60-те години. Има и двата варианта, някой се представят много добре академично след такава почивка, но имаме и възможност това да е демотивиращо и юношата да отложи повече ученето и в някакъв момент дори да го забрави.
„Какво искам да уча след като завърша?“ е бил предизвикателен въпрос за Мария, която решава да запише специалност, без да има желанието да се задълбочи в нея.
„Един ден разглеждах специалности с майка ми и тогава бях най-объркана какво искам да уча. Тя ми каза, че според нея туризмът звучи интересен и не е свързан с предварителна подготовка. Вече на втория месец съжалявах“, казва тя.
Според психолога, натискът от родителите е честа практика, която променя избора на учениците. но в т.н. "gap year", младежите могат да се ориентират по-самостоятелно, защото имат достатъчно време да обмислят решението си.
„Проблемите възникват, когато децата учат предимно за оценките и да са доволни техните родители. Идеята на родителя в това време е не да оказва хаотичен натиск, а да е наясно какво иска детето и какви са родителски амбиции. По-скоро да контролира своите амбиции, за да може детето да има своята реализация“, посочва психологът.
Такова професионално ориентиране трябва да има и в училищата и в университетите. Първата част от обучението в университетите е по-обща и тя дава възможност за пренасочване в друга специалност, ако студентът не иска тази, в която се е записал. Но в училищата трябва активно да се работи за това нещо.
Мария решава да се отпише от безинтересното за нея обучение и въпреки пропуснатата година в университета, тя смята, че това ѝ е помогнало да разбере с какво иска да се занимава.
„Разпитвах, говорих, купувах си книги. Тази една година ми трябваше, защото намерих време и за други неща и започнах работа. Ориентирах се, да“, споделя Мария.
Възможностите са много, а грешните решения на 18 години - лесно поправими. Изпуснатата година от обучението може да звучи страшно, но не всичко се научава зад чина и с химикалка в ръка.
Споделете статията
