Във видинското село Извор Махала водата от чешмата е по-скъпа от златото. В къщата на дядо Иван, за 75 години и капка не е потекла.

Всеки ден носи тежки кофи с вода. Няма кой да му помага. Живее сам. Имал е деца, но са починали.

„Сега няма пенсии, няма хляб, хората реват от пустиняци“, споделя своето разочарование възрастният мъж.

Поседнахме на пейка пред училището, в което дядо Иван е учил. Тогава е имало няколко випуска, а сега тъне в разруха. Гласувал е на всички избори. След 3 седмици отново ще отиде до секцията. Но без надежди, че нещо ще се промени.

В селото няма магазини. Има млади момчета с коли, които носят продукти, от които 30-те жители имат нужда.„

Докарват тука понеделник и сряда. По 2-3 хляба взимаме, после петък пак, понеделник пак и така“, обяснява дядо Иван. Питаме го какъв е животът в неговото село.

„Труден, какъв. Това е“, отговаря той.

Как се живее?

Дядо Иван: „Насила. Знаеш ли колко пенсия са ми дали? 247 лева. Сега я увеличиха на 270.“

Стига ли?

Дядо Иван: „Стига. На куково лято.“

Все пак щастлив човек ли сте?

Дядо Иван: „Да. И то много.“

Каква е тайната на щастието?

Дядо Иван: „Да ти не е зор за нищо.“

Няма и лекари, но дядо Иван няма нужда от тях.

„Аз не пия лекарства. Аз, откакто съм се родил, съм ходил на лекар като бях войник. Два пъти на комисия и повече не съм стъпвал и неща и да стъпвам. Ако идеш на зъболекар, ще ти иска 50 лева да ти извади зъб. Та аз, ако имам 50 лева, ще си изкарам цяла седмица с тях“, казва старецът.