На 25 км от Стара Загора в посока Бургас конуси описват стеснение на пътя. То изкарва движещите се по автомагистрала Тракия коли и ги прекарва през двулентов път, водещ към Стара Загора. Зад конусите полицейски екип следи никой да не преминава през тях, за да не достигнат превозните средства до „Продължава ли още тая блокада?“, изпреварва въпроса полицаят, дошъл на смяна да не допуска трафика до барикадата на миньори и енергетици, разположена по средата на магистралата.

26 минути отнема придвижването от полицейския патрул до табелата за влизане в Стара Загора. Шосето и правилата за движение разрешават скорост до 90 км/ч, но трафикът я ограничава до около 60.

Движението е сравнително натоварено, тъй като двупосочният двулентов път, минаващ през село Рактница, изнася целия поток от автомобили, който иначе би минал бързо по магистралата.

Ако пък някой е тръгнал специално да види блокадата – за да протестира или просто в името на сеира - трябва да мине през индустриалната зона на Стара Загора. Малко след нея е настанен полицейски екип, който не допуска преминаването на автомобили. Районът е до местен птицекомбинат и участниците в протеста паркират там колите си, след което продължават пеша към блокирания пътен възел на 208-и километър.

Отпуск за протеста

Пешеходното разстояние е около 1000 метра, по протежението на които непрестанно се виждат вървящи и в двете посоки - от и към протеста. Участниците в блокадата прекарват там толкова време, колкото преценят. Някои са си взели отпуск. Други съобразяват недоволството с работния си график.

А недоволството върви под музикален съпровод. С доближаването на блокадата все по-ясно и силно се чува музикалната уредба, от която кънтят „Щурците“, Слави Трифонов и Паша Христова.

„Тук съм почти всеки ден от началото. Прекарах и две вечери, но една от тях до половината, защото става много студено, а не бях подготвен с дрехи“, разказа един от протестиращите миньори.

Нощем броят на протестиращите намалява значително, но не напълно. Миньорът разясни и организацията на протеста, който всъщност няма особена организация – участниците се сменят, но не на график, а според възможностите. Храна и напитки си осигуряват сами. Някои купували по повече бутилки вода и давали на който няма.

Щедрост от непознати

Днес по обяд например дошло непознато товарно Caddy, което стоварило стекове с вода на магистралния къмпинг. Никой не познавал щедрите шофьори, а те не се и представили. На въпроса "От кого е водата", шофьорът отговорил „От мен. Дръжте се“. В следобедните часове пък микробус докара пакети с храна, които били жест „от ТЕЦ-а“.

Протестиращите, които четири дни вече са на магистралата, се стараят да не оставят отпадъци след себе си. Събират боклука в чували, които камион прибира по-късно.

„Денков... Приключи Денков“

„Денков.... Приключи Денков, след като не дойде вчера“.

„Дай да спираме вече тоя ток“.

„Тръгвам, към 20 часа ще дойда пак“, чуват се откъслечни разговори на лагера. По-голямата част логично са концентрирани около несъстоялата се среща с премиера. И около продължаващото настояване не те да идат в Министерския съвет, а министър-председателят да дойде при тях. Защото са му обидени.

„Така е редно. Знаете ли наши представители като идат да разговарят как се държат с тях? Събират ги в една стая, взимат им телефоните и се държат надменно“, обяснява миньор.

В тази част на пътния възел са разположени две групи протестиращи. Едната - на слизане от пътя, а другата - при излизането на автомагистрала Тракия в посока Бургас. В обедните часове недоволните насядаха по маси, столове и мантинели, и обядваха с който каквото си е донесъл - без ограничения в менюто на ястията и на напитките.

„Кой ще ни търпи вече толкова дни?“

Сред някои недоволни се прокрадна и опасението какво предстои да се случи. Но не само с исканията им, а и със самия протест. Притесняват се от ескалации, защото „кой ще ни търпи вече толкова дни“.

До сериозно напрежение до този момент обаче, разказват те, не се е стигало - нито помежду им, нито с полицията, която е поставила свой екип и между двете групи миньори – като своеобразни сини каски. Органите на реда стоят под моста, където могат да избегнат слънцето в най-топлите часове.