Европейската комисия е получила от България териториалните планове за справедлив преход към зелена икономика, които българското правителство обяви, че изпраща. Говорител на комисията уточни, че в срок до четири месеца може да се очаква оценка на българските предложения.

„Получихме на 30 септември изпратените от България планове. ЕК има срок от общо четири месеца, за да се произнесе. В първите два месеца комисията може да представи бележки, а в следващите два - да реши дали одобрява направените предложения“, каза говорителят, цитиран от БТА.

„Ще преценим доколко плановете съдържат всичко необходимо, очертаните цели и начините, които се предвиждат за подкрепа на засегнатите региони, преминаващи към по-чиста икономика. На тази основа ще преценим дали да одобрим плановете. Не мога да кажа какви суми са предвидени за отделните дейности, залегнали в плана“, добави той.

В съобщение на Еврокомисията се отбелязва, че искането на България за промени се основава на необходимостта да се вземе предвид намаляването на максималната разпределена безвъзмездна помощ по механизма за възстановяване и устойчивост на икономиката от пандемията от 6,27 милиарда евро на 5,69 милиарда евро. Комисията отбелязва, че намаляването на сумата бе свързано с по-добрия икономически резултат на България през 2020 г. и 2021 г., в сравнение с първоначално предвидения.

Предложеното от България изменение засяга 17 инвестиции, включени в първоначалния план. Някои тях са намалени, а три са направо премахнати от плана – цифровизацията на „Български пощи“, изграждането на транспортен терминал в Русе и цифровизацията на управлението и ефективното използване на водите.

Ако ЕК прецени, ще предложи измененията в плана за одобрение от Съвета на ЕС. Държавите от ЕС ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на комисията, се уточнява в съобщението.

Миналата седмица премиерът акад. Николай Денков обяви, че правителството ще изпрати въпросните териториални планове без забавяне, тъй като България рискува да загуби 800 милиона евро. Крайният срок бе 30 септември.

Темата продължава да прердизвиква напрежение между правителството и протестираши миньори и енергетици – последните се опасяват от загуба на работните си места вследствие на прехода, включващ и затваряне на въглищните мини. Към момента пълният отказ от използване на въглища е предвиден за 2038 година.