В момента тече шестмесечният срок, в който болниците, които не могат да увеличат заплатите на служителите си, ще бъдат подпомогнати с мерки от съсловните организации и здравните власти. Най-затруднени са общинските болници, въпреки че след подписването на рамковия договор, те няма да бъдат санкционирани.

Тези въпроси обсъдихме с проф. д-р Тодор Черкезов. 

„Не са една или две кризите в малките болници, и в болниците които са разположени в периферията на страната. Най-вече това е недостигът на ресурси, и финансови, човешки, организационни, и това, че в тези отдалечени места винаги нещо недостига“, категоричен е директорът на общинската болница в Кърджали д-р Тодор Черкезов.

„Ресурсът който не достига на нашата болница е около 220 000 лева месечно, за да можем да достигнем тези нива на заплати за всички наши служители, казва той и допълва:

Аз мисля, че трябва да се замислим за това, че цените на клиничните пътеки остават в исторически план ниски, а в същото време виждаме цялостното поскъпване на живота, казва още д-р Черкезов.

Преструктурирането на болници не трябва да се прави кампанийно, то трябва да следва логиката на здравните потребности. Всяко населено място има определени здравни потребности, и ако те се удовлетворяват от съответното лечебно заведение, не бива защото то е общинско, да бъде закривано, казва медикът.

Около 30 млади, специализиращи лекари има в кърджалийската болница. Има интерес към специализацията. За радост в нашия регион, не срещаме пълен отлив на млади хора от професията. При медицинските сестри текучеството е по-голямо, допълва още д-р Черкезов.