Как ние, българските фенове, трябва да се справим с повтарящи се загуби на националния отбор, безхаберните интервюта и безочливите обещания на деградирали ръководители?

Омръзна ли ви от празни обещания и клишета? Колко пъти още трябва да чуем: толкова си можем, подмладяваме отбора, до три години, до пет години?

Как да поддържаме реалистичните очаквания към нашите момчета? Разбираме, че и победата, и загубата са част от спорта. Въпреки че повечето мачове на националния ни отбор завършват разочароващо и болезнено за всички нас в последните години!

Как да се съсредоточим върху положителни страни във всеки процес, вместо да мислим само за загубите? Сериозно внимание трябва да се обърне на представянето на отделните играчи, подобряването на отбора или други фактори, които показват напредък.

Как да оценим отново насладата и любовта към националния отбор и играчите, носещи националната фланелка? Как да преоткрием и прегърнем радостта отново да бъдем фенове с усмивки и наслада? Защо ли не можем да си спомним защо се влюбихме в спорта и в националния отбор на първо място?

Но как да подкрепим отбора, когато ръководните органи са занемарили и потиснали всички така важни и необходими процеси за развитие на българския футбол?

Как да участваме в дискусии, позитивни и надграждащи, за да можем да излезем от този омагьосан кръг? Омагьосан кръг, ръководещ се от задлъжняли, неподготвени и корумпирани хора. Всички тези повтарящите се загуби, засягащи психическото благополучие или цялостното удоволствие от футбола за всички нас.

Да не забравяме, че да бъдеш фен, означава да си отдаден и да подкрепяш отбора си през възходите и паденията. За съжаление, в последните години възходи малко, падения много.

Сега предстои смяната на поредния треньор. За пореден път един си тръгва и идва следващият, а процесът на управление и действията на ръководните органи си остават все същите – остарели, некомпетентни и компрометирани.

Докато тези управници не бъдат изритани и държани под отговорност за всичките им управленски недъзи, няма да усетим онази наслада отново.

Единствено цялата българска общественост може да извърши това. Защо? Защото няма как да плащат на съдии в съдилища, няма как да заплашват клубове, няма как да обещават нищожни заплатки на затънали до гушата сънародници. Камъни и колове трябва за тези таратутняци.

„Българи, юнаци“, а не „мафия“ искаме да чуваме на мачовете на националния отбор. Българи юнаци, подкрепящи нашите момчета."

 

Ето какво написа и Димитър Бербатов:

"Защо си затваря очите ФИФА за изцепките на президента на БФС? В колко голям скандал трябва да се замеси президент на източноевропейска футболна федерация, за да се стигне до санкция от ФИФА?

Един президент на футболна федерация може да получи забрана от ФИФА следващите 15 години да се занимава с футбол на национално и международно ниво, а името на друг вече 18 години продължава да бъде забърквано в скандали, без да му бъде потърсена отговорност от международна футболна институция. Има нещо общо между тези двама президенти - въпреки огромния обществен натиск за подаване на оставка, те са се вкопчили в постовете си и отказват да ги напуснат. ФИФА нарича такова поведение „африкански синдром“.

Скандалът, който завихри Луис Рубиалес, когато целуна Дженифър Ермосо по устата по време на официалната церемония по награждаване на Световното първенство по футбол за жени, не слиза от челните места на международните медии вече над 20 дни. Общественият натиск за отстраняването му от поста е огромен. ФИФА образува етично дело срещу Рубиалес и го отстрани от поста му за 90 дни. Очаква се ФИФА да настоява за наказание от 15 години, в които той да няма право да се занимава с футбол. (След това Рубиалес подаде оставка.)

По смисъла на правилата на ФИФА, обвинението в сексуално посегателство е еднакво по тежест провинение с това в расизъм, черно тото и корупция. А това са част от обвиненията, които не просто „висят на врата“ на Борислав Михайлов, но категорично уронват оскъдните остатъци от престижа на българския футбол.

Подозренията за участие в схеми с уредени мачове и близостта на Михайлов с боса на черното тото Дан Тан датират още от 2010 г., когато двамата бяха заснети да празнуват Нова година в Сингапур в компанията на друг заподозрян за черно тото българин – Костадин Хаджииванов. В последствие дясната ръка на Дан Тан – Радж Перумал, написа в книгата си, че това били „българските партньори“ на Дан Тан. Скандалът за черно тото гръмна по време на приятелския двубой Естония-България през февруари 2011 г., договорът за който е бил сключен само два дни след новогодишното празненство. И въпреки че българските власти тогава не провериха случая, ФИФА разследва и анулира резултата от мача, а главният съдия беше арестуван в Унгария.

И това беше само стартът на поредицата тежки спортни и публични скандали, които бележат голяма част от управлението на Борислав Михайлов на БФС. В следващите няколко години станахме свидетели на расизъм по време на два двубоя България-Англия, отекнали в целия свят, данни за икономически престъпления и неправомерно изразходване на държавни средства от страна на БФС, разследване за корупция във футболното ни съдийство и множество пиянски и дискриминативни прояви на Михайлов в телевизионен ефир.

Михайлов бе принуден да подаде оставка, която странно защо не бе приета от Изпълнителния комитет на БФС веднага, но след повече от година, когато Димитър Бербатов обяви кандидатурата си за президент на БФС, Михайлов внезапно оттегли оставката си на следващия ден и се завърна като спасител на българския футбол. След връщането му във футболната ни централа, президентът на БФС е обвиняван, че е съсредоточил усилия в отстраняване на повече от 130 клубове-членове на БФС, които желаят промяна в управата на федерацията, и че умишлено отмени в последния момент Конгреса на БФС, насрочен за 18 март 2022 г., от страх да не загуби от Димитър Бербатов, който се ползва с широка обществена подкрепа.

И след всичко това, два въпроса все още очакват своя отговор: В колко голям скандал трябва да се забърка президент на източноевропейска футболна федерация, за да се стигне до санкция от страна на ФИФА? Интересува ли се ФИФА от управлението на източноевропейските футболни федерации?

Защо ФИФА не показва същата твърдост и отношение към провиненията на Борислав Михайлов, който многократно е уронвал престижа на българския и световния футбол, както световната федерация направи с президента на Кралската испанска футболна федерация Луис Рубиалес?

Ненамесата на ФИФА в случая „Михайлов“ подсказва за двоен стандарт. Излиза, че ФИФА реагира, само когато това е продиктувано от широк обществен интерес. Това не говори добре за световната футболна централа и процесите там.

Тъй като БФС е член и на ФИФА, и на УЕФА, задаваме същия въпрос и към европейската футболна асоциация: УЕФА, в колко голям скандал трябва да се замеси президент на източноевропейска футболна федерация, за да се стигне до санкция?"