Преди пет години Конституционният съд реши, че текстовете в Истанбулската конвенция противоречат на основния закон в България. Оттогава насам жертвите на домашно насилие се увеличават, а някои от насилниците все още не са получили присъди. Така, въпреки че Съветът на ЕС одобри документа, той все още не е ратифициран у нас. Записан ли е „третият пол“ в Конвенцията, възможно ли е да я приемем и какво мисли Европейският съюз за решението ни?

Сред основните цели на Истанбулската конвенция са да защитава жените от всички форми на насилие, да премахне дискриминацията и да насърчава равенството между половете. В преамбюла на документа се счита, че домашното насилие, сексуалният тормоз, изнасилването, принудителните бракове са „сериозни нарушения на човешките права“.

Противно на твърденията у нас, Конвенцията не въвежда т.нар. „трети пол“, нито ратификацията задължава страната ни да признае съществуването на термина. Двете думи наистина се споменават, но поотделно и в различен контекст. „Пол“ – от английски „gender“, е използвана, предимно за да описва „насилие, основано на пола“ и според документа означава „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.

А думата „трети“ се споменава само на три места – в два от случаите става въпрос за „трети държави“. Другата употреба описва една от ситуациите, в които може да се говори за сексуалното насилие като престъпление.

От Съвета на Европа, който е създател на Истанбулската конвенция, също уточняват:

България подписа Конвенцията през 2018 г., но към момента тя не е ратифицирана. Същата година Конституционният съд реши, че текстове в документа противоречат на основния ни закон заради думата „джендър“, която обозначава социалния пол, докато в Конституцията е записан биологичният.

Въпреки това три години по-късно Съдът на ЕС потвърди, че блокът може да ратифицира Истанбулската конвенция, без изобщо да има съгласието на всички държави членки. Така през юни Съветът на ЕС одобри присъединяването към Конвенцията и прие да спазва записаното в нея. Но, освен България – и други пет държави членки – Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия, все още не са я ратифицирали.

За Euronews Bulgaria зам.-председателят на Европейския парламент, Евелин Регнер от групата на социалистите и демократите, припомни, че към момента всяка страна сама преценява дали да ратифицира документа.

Един от докладчиците, ангажирани с Истанбулската конвенция – Арба Кокалари от Европейската народна партия, настоява всички държави от ЕС да приемат Конвенцията.

На пленарната сесия през май евродепутатите подкрепиха въвеждането на Истанбулската конвенция в блока. Но само 6-ма от общо 17 българи гласуваха „за“. Това са Радан Кънев от Европейската народна партия, Елена Йончева и Сергей Станишев от групата на социалистите и демократите, както и тримата български депутати от „Обнови Европа“ – Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова. Единствено Ангел Джамбазки беше „против“. Други седем изобщо не участваха във вота.

У нас темата за домашното насилие доведе и до оставки в парламента, след като депутатите прекъснаха лятната ваканция и гласуваха промени в Закона за защита от домашното насилие, предизвикани от случая с Дебора от Стара Загора. В края на юни тя постъпва в болница с дълбоки рани от макетен нож, обръсната коса и счупен нос, което тогава съдебен лекар определя като „лека телесна повреда“.

Така за първи път българското законодателство дефинира понятието „интимна връзка“. Подобен термин има и в Истанбулската конвенция, която говори не само за отношения след сключен брак, но и за такива с „партньор“, независимо дали насилникът и жертвата са живели под един покрив.

А биологичният пол отново предизвика спор. От БСП настояха за редакция на текстовете, за да бъде записано, че законът действа за лица от мъжки и женски пол вместо за всички двойки. Това действително се случи, с което – според лидера на левицата – Корнелия Нинова, партията ѝ отново спасила България от приемането на Истанбулската конвенция.

Опозицията критикува „интимната връзка“. Според измененията в закона за такава се счита всяка с продължителност 60 или повече дни.

„Този текст не просто не помага на борбата с насилието, той го затруднява и го блокира, защото, за да докажеш и накажеш насилника, първо трябва да докажеш интимна връзка. Това е като при прането на пари – първо трябва да докажеш, че парите са придобити незаконно и след това да съдиш някой за пране на пари.“, коментира Корнелия Нинова, председател на ПГ на „БСП за България“.

„Не става ясно за какви лица в правния мир се отнася тази дефиниция, защото може да бъдат и юридически лица, например две шивашки фирми биха ли могли да бъдат в интимна връзка. Или две юридически лица, каквито са политическите партии... На следващо място – полът на тези лица не е определен. Реално погледнато, може да са от един и същи пол.“, смята Костадин Костадинов, председателят на ПГ на „Възраждане“.

А управляващите отговориха:

„Обществото даде ясна заявка: „Нито една повече“. Момичето, станало жертва на този ужасяващ акт, не е било омъжено за насилника. Не е било във фактическо съпружество също. Дебора беше точно в интимна връзка. И когато е получила първите заплахи, ако днешните промени бяха факт, тя можеше да потърси закрила.“, заяви съпредседателят на ПГ на „ПП-ДБ“, Кирил Петков.

Но се стигна и до още коментари:

Тошко Йорданов, председател на ПГ на „Има такъв народ“: „Всички сме наясно, че законът не може да спре подобни случаи, какъвто и да е той. И ще има и една повече. Тъй като корените на това нещо са дълбоко във възпитанието, в образованието, на моменти в манталитета и най-вече в абсолютното бездействие на държавните органи.“ 

Надежда Йорданова, зам.-председател на ПГ на „ПП-ДБ“: „Въпросът за това, че интимните партньори, които не живеят заедно, трябва да бъдат защитени, не е нов в обществото. Той е воден и освен това, за съжаление, статистиката показва, че случаите от този характер са многобройни и трябва да бъдат защитени на ниво закон.“

Любен Дилов, депутат от ПГ на „ГЕРБ-СДС“: „Мисля, че БСП най-много се набутват в тази история, създавайки цялата митология около джендър идеологията, с която се борят. Прочетете най-после Истанбулската конвенция, за да видите, че няма нищо толкова драматично, с изключение на един текст, по който вече се произнесе Конституционният съд.“ 

Междувременно юристът д-р Благородна Макева припомни, че ЕС работи по директива за защита от домашно насилие. А директивата - като нормативен акт, трябва задължително да бъде въведена в българското законодателство.

По думите ѝ документът не въвежда т.нар. „трети пол“.

„Няма подобно разписване в Конвенцията, свързано със самоопределянето на лицето към кой пол принадлежи. Аз бих задала въпроса така, към цялото общество – отричаме ли, че в еднополовите връзки има насилие? Не, нали? Насилието е между хората, без значение какъв е техният биологичен пол или пола, към който те се самоопределят“, посочва д-р Макева.

Жертвите често се обръщат първо към неправителствените организации. Но според д-р Макева и държавата трябва участва по-активно в борбата срещу домашното насилие. Освен това Конвенцията не разглежда единствено дали дадено посегателство се счита за престъпление.

„Голяма част от съставите на престъпления, предвидени по Истанбулската конвенция, ги има и в нашето национално законодателство“, уточнява юристът.

„Конвенцията има един много по-важен елемент и той е чисто с процедурите по прилагане на нормите в рамките на едно наказателно производство или производството за защита. Там има много мерки, насочени към ориентиран към жертвата подход от специалистите, които работят по разследването“, допълва тя.

И според нея – преди всичко, е важно какво е записано в законодателството ни, така че жертвите да бъдат защитени. Със или без Истанбулската конвенция.

По официални данни миналата година у нас са регистрирани над 700 случая на домашно насилие. А само през първата половина на 2023 г. в Министерството на вътрешните работи са постъпили близо 2000 заповеди за защита от домашно насилие.

Проблемът се простира и далеч извън пределите на собствената ни държава – по данни на ООН през 2017 г. всеки три от пет убити жени са жертви на свой близък или интимен партньор. През 2021-ва една на всеки три жени по света е ставала жертва на физическо или сексуално насилие поне веднъж в живота си.