Изписването на думата "Интернет" в най-популярната търсачка ни дава над 800 милиона резултата. Така е и с повечето думи. Ако мислите, че Google знае всичко - лъжете се. Всъщност Google знае едва 5% от цялата информация в Интернет. Останалото е deep web (в превод - дълбока мрежа). В края на миналия век американските военни създали криптирана мрежа за неуловимо общуване. После я изоставили, но нейната конспиративност привлякла потребителите. Тя се счита за почти непроследима. Затова се оказва дом както на престъпници, търгуващи с криминални услуги, така и на дисиденти, изправящи се срещу авторитарни правителства.

В тъмния и непознат интернет влизаме с киберексперта и бивш служител на ГДБОП Любомир Тулев:

„Всичко онова, което е под водата - долната част на айсберга е известно като deepweb - дълбокият интернет. Като казваме дълбок не, защото е нещо, което е незаконно или престъпно. Там е всичко онова, което Google не може да види. Например заключен фейсбук профил. И вече най-долната, най-ниската част, най-тъмната част от този deepweb е darknet- тъмният интернет“, разказва Тулев.

Наркотици, оръжия, крадени банкови карти и услугите на хакери, които предлагат почти всичко - от ревнив партньор, който иска да следи Фейсбук профила на половинката си до кражба на лични данни и заразяване с вируси. Най-различни криминални услуги се предлагат в леснодостъпните, но тъмни части на интернет.

Ползвайки тъмната мрежа, потребителите са анонимни: „Излиза, че в момента сме във Филипините, но ние не сме на Филипините, а сме в София“, показва Тулев чрез сайт, който засича местоположението на IP-адресите.

Анонимността и комфортът, ползвайки тъмната мрежа от България, системите да смятат, че си във Филипините, носят на darknet славата на неконтролируема от службите мрежа. Затова и в нея се помещават най-различни престъпни сайтове. Криминалните услуги са подредени в различни списъци – „финансови услуги“, от които можеш да си купиш открадната банкова карта, „дрога“, „оръжия“, „фалшиви документи“ и др.

"Няма перфектно престъпление", подчертава с намигване Любомир Тулев. Той разказа за случай от практиката си. Шест месеца киберотделът на антимафиотите разследвал престъпление с български участник. Половин година заподозреният се измъквал от разследващите, тъй като ползвал тъмната мрежа, която прикривала действията му. В крайна сметка той попаднал на един от капаните на киберотдела на ГДБОП и бил задържан.

Но тъмната мрежа няма предназначението да дава поле на престъпниците поле за безопасни комуникация и търговия. В същността си е система за анонимна и непроследима комуникация:

„Tor е воден от идеята да дава свобода и анонимност. Много голяма част от потребителите не са престъпници. Огромната част от потребителите са журналисти и хора от държави, в които няма свобода на словото. Вземете едни държави, особено когато беше Арабската пролет – Тунис, Египет, Мароко и т.н. – във всички тези държави имаше бум на използването на Tor. Те са водени от това, че могат да ползват интернет без правителството да разбира за това нещо“, отбелязва киберекспертът Тулев.

Само по себе си присъствието на потребителите в тъмната мрежа не ги прави престъпници, но може да даде сигнал към службите, който Тулев определя като оранжева лампа. Действията ни биха се оказали криминални, ако си поръчаме престъпна услуга.