138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. До него се стига след народни бунтове, а денят остава в историята ни като акт, извършен с изцяло български действия. Съединението е защитено и с бойния дух на българските войски в Сръбско-българската война, в която побеждава България. А според историци 6 септември може да стане и национален празник на България.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия българите извоюват сами. 138 години по-късно обаче на улица „6-и септември“ в София не всеки знае кои са героите зад този подвиг.

След като Берлинският договор от 1878г. разделя България на две, българите от двете области не спират да желаят едно – границите да бъдат премахнати. Това обаче отнема 7 години.

Една от знаковите личности на съединителния акт е Захарий Стоянов.

„С острото си перо той не си спестява дори понякога думи, обвинения, обиди към своите противници“, казва Христов и показва снимка, запечатала спомена за нощта, в която се взима решението за действията в деня на Съединението.

В нощта на 5-и срещу 6-и септември, четите начело с Чардафон Велики и знаменоската Недялка Шилева изпълняват нареждането на генерал Данаил Николаев – завземат конака, пощата и резиденцията на главния управител. Съпротива няма – Съединението е факт.