Европа

Харков изхвърля съветските символи

От Теодор Тодоров Теодор Тодоров Международен редактор

Малко градове в Украйна полагат толкова усилия, колкото Харков, за да изтрият миналото си. Стотици улици с имена от съветско време бяха преименувани, десетки паметници разрушени и безброй книги, написани на украински, замениха руските издания по рафтовете.

 

Тези книги имат терапевтичен ефект върху хората. Човек като че ли получава някаква защита като чете. Има чувството за украинска култура, украинско изкуство, чувството, че съществува държава Украйна, която има изключително художници, архитекти, скулптори и обществени деятели. Това е придобиване на идентичност. Ето защо хората купуват тези книги.

Олександър Савчук – историк и издател на книги

В мнозинството си Харков е рускоговорящ град, но избухването на войната накара много негови жители да се обърнат към украинските корени.

 

В началото на инвазията, когато кажех нещо на руски, усещах неприятен вкус в устата си, сякаш бях опитал нещо развалено.

Микола Коломиец – художник и учител по изобразително изкуство

След година и половина война е трудно да се проведе спокоен дебат за употребата на езика на нашествениците.

 

Хората са живели с този език. Той беше силно наложен. Волно или неволно хората говореха предимно руски. И ако кажем, че руският е бил наложен насила, съмнявам се, че по същия начин трябва да се отказваме от него. Тогава не сме по-различни един от друг.

Наталия Денисова – създател на Академичния куклен театър в Харков

Подхранвана както от руските бомби, така и от украинските власти, войната ускори процеса на дерусификация, започнал след рухването на Съветския съюз.