Поредна и последна до момента арена на сблъсък между правителството и президента Румен Радев се оказа постът на главния секретар на МВР и неговият титуляр в оставка Петър Тодоров.

Той застана на позицията по времето на назначения от Радев служебен кабинет с премиер Стефан Янев. В началото на август 2021-ва година най-висшият оперативен полицай заработи заедно с тогавашния служебен вътрешен министър Бойко Рашков, който и сега е част от управляващите, но като депутат от "Продължаваме промяната-Демократична България".

Две лета по-късно ситуацията е нова - президент и управляващи си разменят обвинения през Петър Тодоров.

По-малко от два месеца след встъпването си в длъжност на 6 юни вътрешният министър Калин Стоянов предприе мащабни рокади и смени директори в няколко областни дирекции на МВР. Малко след това бившата барета Алексей Петров бе застрелян на Витоша, а това стана повод премиерът Николай Денков да призове за оставка на главния секретар на МВР.

В писмо до президента и брифинг непосредствено след изпращането му министър Калин Стоянов обясни защо: Непълноценна съвместна работа между политическото и професионалното ръководство в МВР, лош контрол и координация, в резултат на което се е стигнало до смъртта на шестима полицаи, увеличени нива на домашното насилие и престъпността като цяло. В резюме, оценката на Стоянов е, че най-висшият полицай не се справя със задълженията си.

Президентът Румен Радев, чиято дума е решаваща по евентуалното уволнение на Тодоров, отказа да разпише искането. Но пък самият Тодоров подаде оставка. За него това не е нещо ново. Опит да напусне поста си главният секретар на МВР направи и през 2022 година, когато полицай бе тежко ранен след удар от бус с мигранти. Тогава обаче президентът не подписа уволнението на Петър Тодоров.

Защо постът на Тодоров е толкова важен?

Преди всичко събитията се развиват непосредствено преди местните избори, които предстоят на 29 октомври. Още в отказа си да подпише оставката на главния секретар, президентът Румен Радев заподозря политически мотиви в желанието на управляващите да махнат неговия главен секретар.

Тази версия бе подплатена с напомняне за изтеклия от майското събрание на „Продължаваме промяната“ запис, в който Асен Василев се чува да казва „Поне местните избори ще ги правим с наше МВР“.

Подозренията обаче бяха енергично отречени от управляващите, а вътрешният министър Калин Стоянов категорично отхвърли всякаква връзка на рокадите в МВР и наближаващите избори.

Факт е обаче, че фигурата на главния секретар е изключително сериозна при провеждането на събития от подобен мащаб и значение. Защото именно той по закон планира дейностите на министерството и отговаря за изпълнението им, прави връзката между отделните структури на силовото ведомство, както и с другите държавни и международни институции. Пак той издава заповеди какво да правят и какво да не правят подчинените му полицаи. В тези четири позиции законът събира решаващите правомощия на главния секретар, което и обяснява защо постът му е така важен за всяка политическа власт.

Вероятно за да бъде отдалечен от нея, законодателят е предвидил президентът да има последната дума за назначаването на главния секретар – също както и за шефовете на специалните служби. Именно това законово положение обаче в момента се оказа препъникамък за отстраняването на Петър Тодоров и трън в очите на управляващите в борбата им с президента.

От главния секретар законът иска още да притежава не по-малко от 10 г. професионален стаж, пет от които на ръководна позиция.

Длъжността е част от системата на МВР още от началото на прехода, а неведнъж около нейните титуляри е имало напрежение. Най-много обаче иначе чисто професионалната позиция се превърна в представителна по времето, когато начело бе главният секретар Бойко Борисов.

На най-високата професионална длъжност бъдещият лидер на ГЕРБ прекарва времето от 14 септември 2001 до 21 септември 2005 г. Работата му в ръководството на министерство се помни с активното му присъствие и редовни появи на местопрестъпления, природни бедствия и тежки катастрофи. От това време е и споменът за неговия черен кожен шлифер.

Помни се и с друго - противопоставянето му с тогавашния вътрешен министър - покойният Георги Петканов. Най-вече по кадрови въпроси двамата са в тежко неразбирателство. От конфликта между професионалния и политическия ръководител на МВР печеливш се оказва главният секретар Борисов. През следващите почти 20 г. след напускането на поста той ще стане кмет на София, както и три пъти министър-председател - най-дълго управлявалият премиер в демократичната история на България.

Напрежението между министър и главен секретар не е рядко срещано в МВР. Защото от една страна резултатите на полицай №1 са от ключово значение за високия рейтинг на цялата политическа власт. Но от друга, прекалено ефективен и деен главен секретар често става повод за раздразнение на засенчения министър.

Затова не са рядко срещани и „трансфери“ от професионалното към политическото. Те не достигат чак до поста министър-председател, но пък стават първи в своята си среда - тази на МВР. Настоящите депутати от ГЕРБ Младен Маринов и Христо Терзийски един след друг минаха първо през поста на главен секретар в министерство, а после станаха министри на вътрешните работи.

Също бивш главен секретар, макар и от предишно правителство (Беров-бел. ред.), е и министърът на вътрешните работи от кабинета на Иван Костов – Богомил Бонев.

Не всички главни секретари обаче развиха успешна откъм постове кариера след престоя си начело на професионалното ръководство на МВР. Две години - между 2013-а и 2015-а, такъв е Светлозар Лазаров, който зае позицията при мащабните законодателни реформи на службите в краткия мандат на кабинета „Орешарски“, който предложи за председател на ДАНС Делян Пеевски.

Престоят му там приключи с оставка, за която по-късно завърналият се на власт премиер Бойко Борисов го призова. Причината - Лазаров ръководи печалната полицейска операция в с. Лясковец, която доведе до смъртта на командоса Емил Шарков.

Цялата история на българския преход сочи, че всяка политическа власт опитва по един или друг начин да сложи ръка на службите, които по идея и по конституция трябва да са независими и да работят само в интерес на държавата. Напрегнатите събития между Румен Радев и сегашната изпълнителна власт във връзка с главния секретар на МВР са само още един пример, че всеки различно вижда този интерес.

Кой ще надделее, ще стане ясно от развръзката – все още не е известно президентът да е подписал оставката, която Петър Тодоров подаде вчера.