Изразът "Pomalo" e далматинският еквивалент на "по-полека", "маняна, маняна", "лиго, лиго", „яваш, яваш". И е най-важното, което трябва да знаете, ако сте избрали хърватското крайбрежие на Адриатическо море. Доскоро то не беше толкова популярно за българите, особено като се има предвид, че пътуването означаваше дълги часове по магистрала. През лятото пък е съпътствано от дълго и изнервящо чакана на няколко граници.

Със самолет обаче Далмация е само на час разстояние. Ако сте начинаещи в подобен род екскурзии, спокойно можете да се ограничите до Задар, докъдето ще ви отведе полетът. Най-малкото, защото градът е смятан за „притежател“ на най-красивия залез в света. Естествено, може и да продължите до втория по големина град в страната – Сплит.

"Любовта се разхожда тук от времето на Диоклециан"

се пее в популярна местна песен и наистина това е от най-романтичничните места, но ако сте там в разгара на лятото, е твърде вероятно романтиката да се стопи като сладолед под местното слънце. Затова е нужна една разходка и едно кафе - вече сме на ферибота, където още стотици местни хора и туристи са тръгнали към някой от многобройните острови. Официално те са над 1200 - по-големи, по-малки и съвсем малки, а под 50 от тях са населени. Което ги прави най-многобройни в цялото Средиземноморие след гръцките. Крк, Корчула, Хвар и Брач са най-големите и може би най-известните, но нашата дестинация е Вис - малък, сравнително отдалечен от сушата, но безкрайно екзотичен и „фотогеничен“.

На самотен остров

На практика той може да бъде опознат и в рамките на ден-два – достатъчни, за да се видят едноименният град Вис и по-малкият - Комижа (освен тях на острова има още няколко по-малки селца). Разликата между двата е, че до първия може да се стигне по вода с ферибот или катамаран, и преди туризма основният поминък тук е било земеделието, докато по-малкото градче е типичното рибарско селище. Всъщност и двете са с размерите на неголямо село, с доста дълга (Вис) и малко по-къса (Комижа) крайбрежни улици, зад които са се настанили типичните каменни къщи, които подслоняват и многобройните туристи.

Хотели почти няма - във Вис, например, има един по-голям и един съвсем малък, на практика неразличим от типичните местни сгради.

В Комижа, която според много туристи е по-живописното място, всички заведения са струпани на ривата (крайбрежната алея) и създават впечатлението за шум и глъчка, но целият остров е по-скоро за търсещите спокойствие и бягство от градската джунгла. Местните предпочитат малко по-големия Вис, където можете да се разхождате покрай морето в продължение на километри, ресторантите и кафенетата не са толкова гъсто разположени, но са съвсем достатъчни, а в прохладните улички се крият множество магазини за сувенири и особената гордост на градчето - лятното кино, пред което в дните са прожекции се вият невиждани опашки - сред задължителните филми в програмата е "Маmma Mia 2", сниман именно на острова.

Времето е спряло

Никой на опашката обаче не бърза, защото ако се върнем към местната философия, с която започна разказът ни, всичко тук се случва "помало" (полека), а и фактът, че си обграден отвсякъде от вода, ти напомня, че няма къде да избягаш.

Така постепенно се потапяш в спрялото време и ритуалите на местните - бавно кафе сутрин, чаша вино на обяд, задължителна почивка в най-горещите часове следобед, късен плаж и дълга разходка вечерта. Всичко задължително "помало", без бързане и без никакъв стрес. Това правило важи особено за онези, които свързват морето с плаж с пясъчни ивици с шезлонги и чадъри, защото такива тук няма да намерите. Повечето са каменисти, немного големи, обикновено с естествена сянка от близките дървета, и сравнително тихи.

Ще познаете местните по това, че нямат проблем да разпънат хавлиите си буквално на бетонната алея и да се хвърлят в морето от близката скала, да поплуват в кристално чистата (без никакво преувеличение вода) и да си тръгнат.

На плажа и по улиците обаче може да се чуе всякаква реч, а през последните години остров Комижа е и постоянен дом на много чужденци. И всички са пълни с интересни истории - кой потърсил спокойствие след напрегната работа в офис, кой отишъл като доброволец, кой просто харесал мястото заради красивите гледки и лежерната обстановка. Разказват обаче и за трудностите - ако през лятото (особено юни и юли) островът кипи от живот, през зимата времето буквално спира, придвижването до сушата зависи изцяло от времето (за различните думи за вятър и тяхното значение и последствия може да се пише отделно) и въобще животът е много различен от този в останалата част от страната. Така например при хубаво време фериботи и катамарани до Сплит има няколко пъти на ден, но до съседния остров Хвар - веднъж седмично.

Късметът на начинаещия

Решавам да се възползвам от това, а вече на място да обиколя и самия остров - с автобус разстоянието между пристанището на град Хвар и Стария град е двайсетина минути по лъкатушещ път над морето. Старият град е малък, но изключително живописен - за разлика от Вис с много на брой малки ресторантчета, миниатюрни площади между старите каменни къщи и няколко часа са напълно достатъчни, за да бъде разгледан целият. Изненадата обаче идва на връщане, когато автобусът спира на междинно пристанище, за да изчака ферибот от друг остров, а шофьорът - типичен далматинец (така се наричат местните жители, не се шегуваме), казва, че ще направи всичко възможно, но може и да не стигна за връзката с "моя" ферибот. Изглежда обаче местната философия работи и когато действаш "помало" и не се напрягаш излишно за неща, които не зависят от теб, всичко завършва благополучно. Или почти.

Ден по-късно е време за връщане на сушата. През нощта обаче е духал силен вятър, морето (иначе гладко и спокойно) е толкова бурно, че люлее катамарана като черупка. В крайна сметка и това приключение завършва безаварийно и е време за последни часове в Задар, където залезът наистина си заслужава, а аз обещавам на града се върна, когато не е толкова препълнен с туристи, за да му се насладя "помало".