„Победа над смъртта“ така Ани описа донорството. Майката, която даде шанс на четирима човека да продължат живота си, след като загуби дъщеря си Даная през май тази година. 

„В България донорството не е напълно уредено и смятам, че трябва да се говори по темата, защото при една такава донорска ситуация единствените хора, които могат да вземат това решение са близките на починалия“, казва Ани Стоянова.

Към днешна дата нуждаещите се от трансплантация са 850, но извършените операции от началото на годината са 22.

Всеки човек, което има навършени 18 години, може да бъде потенциален донор на органи, но при случаи на ненавършено пълнолетие трябва да има писмено съгласие на родител.

„Никога не се е говорило за донорство в нашето семейство, кой какво мисли, дали би го направил, или не. Това е нещо, за което се хванах неистово. И реших, че е начин да запазя някаква част на този свят. Беше важно за мен“, казва Ани Стоянова.

Ани не е имала никакво време, за да вземе това решение, но първичната ѝ реакция е била – донорство.

Според плувеца Георги Пеев, който е с трансплантирано сърце и бъбрек, най-големият проблем е липсата на донорски ситуации, а не отказите да се дари орган.

„Всеки има право да реши дали са се съгласи, или не. Това е разговор за вътре в семейството. Пък иначе, другото, защо не се прави, най-простото обяснение – защото на много хора не им пука“, казва той.

Георги Пеев смята, че това зависи и от хората във властта, както и от ангажираността на координаторите в донорските центрове.

Апелът, който отправя майката на Даная е да си помагаме и да предаваме доброто нататък.

„Всеки, който е спасил един човешки живот, спасява целия свят, та ние можем да спасяваме светове. И за съжаление аз се сблъсках с трупното донорство, но то не е задължително да е такова. Можем да помагаме докато сме живи - със стволови клетки и костен мозък, което е много важно“, казва тя.