Хиляди са чакащите за трансплантации у нас
Георги Колев
Споделете статията
Чакащите в листата за трансплантации в България са около хиляда, а броят на хората извън тях се увеличава с всяка изминала година.
39-годишният Александър Цолов четири години е в списъка за чакащи бъбречна трансплантация в България. След един неуспешен опит, заради неподходящ донор, той намира спасение в чужбина.
Заминах за Испания, за да си спася живота. Ако трябва да бъда честен беше ме страх да се трансплантирам тук, защото системата не ми вдъхваше доверие така да кажа. Много от днешните пациенти не искат да влизат в листата за чакащите, защото ги е страх да се трансплантират тук.
Със страх и надежда за живот, Александър заминава за Испания. И в рамките на осем месеца бива трансплантиран. „Аз отидох в окаяно състояние, отидох с 30 кг по-слаб, отколкото съм сега. Бях с патерици и не можех да ходя. В рамките на 8 месеца те ме вкараха в листата за чакане и в деня, в който ме вкараха в самата листа, ме трансплантираха - 4 часа по-късно“, разказа Александър.
Въпреки 8-годишната практика на координатора по донорство д-р Слави Асов, разговорът с близките все още остава най-труден за него.
Най-трудното от всичко е разговорът с близките. В последните години се промени тенденцията и близките са по скоро настроени да казват повече "да". Даже при мен лично е имало случаи, когато близките са изявявали желание техният роднина да бъде донор, но за съжаление не винаги това може да стане по медицински показания.
Причината за ниския брой трансплантирани в България е комплексна и се дължи на много фактори, категоричен е д-р Слави Асов. „Като се започне още от самата система на здравеопазване в България, преминем към законодателни наредби - законите за трансплантация, стигнем до ниво координация дали рано ще бъде засечен донора или той ще бъде изпуснат. Като цяло са комплексни, но за съжаление ние сме на едно от последните места“, допълни д-р Асов. „Някак си като че ли населението не е много добре информирано кой точно може да бъде донор и кой точно не и как всъщност се осъществява целият този процес и състоянието нали, което е доста специфично, тъй като в България единствено хора, които са изпаднали в мозъчна смърт, могат да бъдат донори“, каза д-р Асов.
Няма за цел тук хората да бъдат трансплантирани - това е самата истина. От тук се печелят пари, когато хората са на диализа. Не се печелят пари, когато хората са трансплантирани и са излекувани.
Иван Димитров от Български пациентски форум вижда като основен проблем управлението на страната ни.
За мен умишлено се прави всичко възможно българските граждани да не получат втори шанс за живот. Няма политическа воля да се развие трансплантологията така, както е в Европа, независимо как се казва даденото правителство или от коя партия е.
По думите му има недовеврие в здравната система. Хората вече не даряват, а чакащите се увеличават постоянно. Няма достатъчно информираност у населението, смята Иван Димитров. „Разговорът в семейството трябва да съществува, но за да съществува, трябва да се ограмоти като цяло народа ни какво е това донорство, защо трябва да се случи, за да може хората наистина да повярват, че това, което правят, има стойност, а то наистина има стойност за хората, които чакат своя втори шанс. Трябва народът да разбере, че наистина може да направи хуманен акт, в който да позволи на други хора да продължат да живеят, след като техните близки са си отишли“, посочи още той.
Споделете статията
