Общество

Свръх консумация на дрехи: Изправени ли сме пред еко катастрофа?

От Анелия Джамбазка Анелия Джамбазка Репортер

Бързата мода и свръх консумацията генерират милиони тонове изхвърлени дрехи годишно. Едно от решенията на проблема е удължаване на живота на облеклата и инвестирането в употребявани.

Все по-голяма популярност през последните години набират така наречените магазини, които предлагат мода секънд хенд. В магазини като този например, може да се сдобиете с невероятна модна находка.

Мечтата за света на модата и красивите дрехи, отваря вратите на три млади жени, към предлагането на устойчива мода. Те поддържат своя страница в социалните мрежи, а отскоро имат и свое магазинче в центъра на София. Там предлагат дрехи за ценители, както ги наричат те самите. 

 

Идеята дойде абсолютно случайно, докато си стоях един ден в офиса и ми беше много скучно. Работех в една голяма корпорация, в която бяхме колежки заедно с Велислава. И всъщност реших, че е много добра идея всички около мен, които имаме ужасно много дрехи да си ги разменяме под някаква форма. Единственото място, където това можеше да се направи, беше Фейсбук и така стартира всичко.

Александра Захариева - съосновател на страница за "Second hand" мода

Алекс създаде групата през 2018 г. просто като едно хоби. Постепенно идеята се хареса на много жени и групата много нарасна. В момента сме над 10 хиляди човека вътре, от цяла България, дори от целия свят. Има всъщност и чисто нови дрехи с етикет. Има и повече ползвани и малко ползвани. Идеята е, че искаме да удължим жизнения цикъл на всяка една дреха, обувка или аксесоар, който вече е поомръзнал на някои жени. И както има едно изказване, че боклукът за една е съкровище за друга, така смятаме че това е много приложимо към концепцията на нашата група. 

Велислава Мънкова - съосновател на страница за "Second hand" мода 

Профилът е жени от 20 до 80 г. Има жени, които са на 80, които също много следят модата и са заинтересовани. Няма точно определен профил. Модерни хора, осъзнати и с поглед към бъдещето.

Александра Захариева - съосновател на страница за "Second hand" мода

За производството на килограм памук, равняващ се на теглото на една мъжка риза и чифт дънки, са нужни между 10 000 и 20 000 литра вода.

Някои от големите брандове, произвеждащи бърза мода си поставят за цел в следващите няколко години да заложат на повече естествени материи, като памук и лен, както и по-щадящо машинно пране на платовете, което да спестява вода и да използва електроенергия от възобновяеми източници. Това вдъхновява двама млади българи да потърсят алтернатива в по-малко позната материя - конопът. Единият от тях е Георги Узунов.

 

В началото имахме приятели с кожни проблеми, които бяха алергични към синтетика и не се чувстваха добре в дрехите си, най-вече когато спят. Всъщност това съвпадна с едно изложение, на което ние присъствахме, свързано с конопа. Там започнахме да разбираме ползите от това растение. Конопът е много специфичен, защото първо в самата материя има вплетени нишки, които са антимикробни. Осебено при бельото, спира развитието на разни инфекции. Материята е термо динамична, т.е. зимата топли, лятото ти е прохладно. Ние като цяло имаме голям проблем със суровината, защото в България е разрешено да се отглежда коноп, но е забранено да се преработва. В момента, в който решим да си го преработваме, да си затворим цикъла на производство и всичко да си идва от нас, то ние се спречкваме със закона.

Георги Узунов - производител на бельо и дрехи от коноп

Само три са компаниите в света, които произвеждат бельо от коноп. Едната от тях е тази на Георги и неговия съдружник Манол Манолов.

 

Половината от нашия пазар е в България, другата половина е в чужбина. Презапасяването и затрупването с дрехи, вдъхновява няколко авторки да създадат произведения на изкуството от ненужни вещи . Реално в чужбина тези дрехи са много по-търсени от тук и там се оценяват много повече. Масовият потребител обича евтино бельо, той не се съобразява с материята. Той е така наречената бърза мода, купува дрехи, които може да облече два пъти, може и въобще да не ги облича, просто да ги захвърли някъде. По-скоро хората, които купуват имат някакво самосъзнание. Много от тях, с които аз съм разговарял са ми споделяли, че това което ги привлича е самото отношение към природата, опазването, нашите опаковки, нашите дрехи, начинът на добиване на този плат. Другата аудитория, която мога да отлича по мои наблюдения, са възрастни хора които са започнали да ценят повече комфорта, отколкото да носят луксозно бельо или нещо подобно.

Георги Узунов - производител на бельо и дрехи от коноп

Идеята беше да реагираме по някакъв начин към проблема, който е сред най-големите на нашето съвремие. Свръхпроизводството на материали, които водят до екологическа катастрофа. Всички ние сме виждали кадри от Африка, където се изхвърлят купища с готови ушити дрехи, които след като са прехвърляни от държава на държава, от магазин в магазин, никой не е купил, в един момент няма какво да се прави с тях. Мислим върху това вместо как да изхвърляме излишни вече станали текстилни произведения, ние да им дадем някакъв нов живот.

Дима Каприева - технолог и преподавател в Националната художествена академия

Използваме най-различни материали, някои са примерно стари дрехи. Тук може да видите враторвъзки стари, стара ива от завод за производство на кадифе, хартия. Това тук са материали от един друг завод, които бяха бракувани. Всичко, което е нишка, влиза в нашите работи и нашите идеи.

доц. Вержиния Маркарова - ръководител на Катедра „Текстил“ в Националната художествена академия

Именно това вдъхновява преподавателят Дима Каприева да създаде няколко емблематични произведения на изкуството.

 

Конкретно работата пред която съм застанала се нарича "Ариадна, Ариадна!". Показвам образът на жената, като стълб-колона, която е в основата на всеки мъжки успех. Материалите, които съм използвала, за да направя тази работа, защото тя има лично в нея послание, свързано с моя житейски опит. Използвала съм моя стара блуза, която завършва в горната част на торса на колоната. Плетена е на една кука. Това е използвана вещ, т.е. давам ѝ втори живот. Долната част, от която съм направила колоната, са изрезки от иви на памучно кадифе. По принцип естествените материи са тези, които се разграждат във времето, така че не са толкова опасни. Но 20-ти век е векът, в който е големия бум в развитието на химията и съответно на синтетичните влакна. Много от тях не се разграждат във времето и всъщност те са много опасни реално за природата.

Дима Каприева - технолог и преподавател в Националната художествена академия 

12 години са минали от създаването на изложбата "Second life", която сякаш предрича все по-нарастващото консуматорство. За Цвета Явашева, която преподава в същата академия, борбата с трупането на вещи е лична и зависи от всеки един от нас.

 

Консуматорството е нещо, което е част от нашето битие и ежедневие. Аз като човек съм враг на притежанието. Обкръжавам се от много малко вещи. Предимно се нуждая от неща. които а ми удобни и качествени. Разбира се трябва да изглеждаме и добре. Никога не съм смятала, че човек трябва да се презапасява или да има купища от тоалети, с които да изглежда различен. Защото както казваше един мой приятел, където и да отидеш, носиш само себе си. В крайна сметка твоят дух е това, което го има под дрехите, а не над. Живеем в едно общество, в което имаме все повече избори, избори и това обърква младите хора. Те не знаят в коя посока да тръгнат, поради факта че имат страшно много посоки, в които да се разпилеят. В този смисъл консуматорството е нещо такова.

д-р Цвета Явашева - преподавател по "Текстил, изкуство и дизайн", НХА 

Доц. Явашева създава две творби, вдъхновени от суетата на съвременния живот, в който губим посока и идентичност. 

 

Идеята, която ме насочи е това, че в съвременното общество все повече жените носят панталони и престават да бъдат женствени, т.е. не осят чорапогащници. А пък мъжете престават да носят вратовръзки, защото не им е удобно, само за бизнес срещи. Другата работа, която е направена от хартия и велпапе. Една от причините да използвам хартия и канап, е подобна. Както дрехите, така и кашоните са ненужни неща, които се изхвърлят много често и аз започвам да ги събирам и употребявам. В случая съм ги оцветила, разделила съм ги, и всъщност когато ги облечеш в някаква идея няма значение каква е материята, важен е смисълът на творбата.

д-р Цвета Явашева - преподавател по "Текстил, изкуство и дизайн", НХА 

Колкото по-малко са дрехите, толкова по-лесно вземаш решение какво да облечеш, казва Адела Горанова.

 

Предпочитам да експериментирам със всякакви материи. Започнах предимно с естествени материи в началото. В един момент реших да предизвикам себе си, да изляза от зоната си на комфорт и да опиатм да направя нещо с абсолютно изкустевени материали и накрая след като опипах почвата и в двете посоки, свободно работя с двете и дори ги комбинирам, както в случая тази работа която е направена от естествени и изкуствени материали. Това беше с цел да спомогне на концепцията на работата, която се нарича "Hug me I'm rich". Идеята е за тази първоначална мекота, с която привличат дрехите и всъщност тези фалшиви блестящи, златни накити които в случая възпират. Този конфликт на острото, мекото, привлекателното  и отблъскващото.

Адела Горанова - художник и асистент в Националната художествена академия 

По принцип има такава тенденция да се правят продукти за дълготрайна употреба, защото аз съм човек който е роден в миналия век и имам спомен от моето детство и моята младост, че ние имахме по 2-3 чифта обувки. Сега в гардероба си, дори аз която си давам сметка, че не бива така да се прави, имам поне 40-50 чифта. Имахме по едно палто, с което карахме по 5-6 години, сега в гардероба ми има поне 7-8 палта. Въпреки, че знаеш, че не бива да правиш така, ти се подвеждаш по течението по някакъв начин. Освен това те се съсипват. Едно качествено палто, от качествен плат може да трае поне 5-10 години. Докато палтата, които излязоха на пазара отпреди 20-ина години, те за един сезон започнаха да приличат на парцали, и разбира се ти ще си купиш палто, с което да изглеждаш добре.

Дима Каприева - технолог и преподавател в Националната художествена академия 

За Евронюз България - Анелия Джамбазка