Вървят ли към нормализиране отношенията между Сърбия и Косово?
Теодор Тодоров
Споделете статията
Първият опит за деескалация на напрежението между Сърбия и Косово беше обявен на 3 юни от ЕС и включваше три точки: изтегляне на косовската полиция от общинските сгради и прекратяване на протестите на етническите сърби, спешни предсрочни местни избори със задължителното участие на сръбското население, и продължаване на диалога с изпълнение на всички предишни споразумения.
Деескалацията изглежда проста, кратки три стъпки, но всъщност третата стъпка е задължителна за правителството на Косово – отнася се до работата по формирането на Съюз на сръбските общини. Но за Прищина това е червена линия и смятам, че те няма да я престъпят.
На север кризата е изкуствена, защото според плана на бившия пратеник на ООН Марти Ахтисаари, според конституцията на Косово и според споразумението от Брюксел от 2013 г, всичко върви в една посока – сърбите трябва да имат съюз, който да ги представлява. Това е единствената алтернатива за интегрирането им в косовското общество. Всеки, който е против този Съюз, е за продължаване на кризата и всъщност против интеграцията в Косово.
Косовският премиер предложи свой план от 5 точки за туширане на напрежението, а в края на юни – още един, но разширен. Според него, трябва да бъдат арестувани всички престъпници, а след това да се насрочат нови избори след подписка с участието на най-малко 20 процента от регистрираните сръбски избиратели.
Курти е в защитна позиция, под голям натиск, и ще трябва да се поддаде или правителството му ще падне. Той трябва да поеме отговорност за деескалацията, но и за формирането на Съюз на сръбските общини. В този смисъл той се опитва да мобилизира своя електорат и да провокира избори през есента, смята политическият анализатор Милязим Красничи.
Споделете статията
