Големите състезания и времето, прекарано с националния отбор на България са моментите, които знаменитият ни гимнастик Йордан Йовчев открои като най-ценни в неговата кариера. Той разказа, че по това време всички състезатели са били много сплотени, а помежду им не е имало завист. Много от това, което изградихме ние като състезатели го дължим на треньорския екип, категоричен беше той.

От ранна детска възраст знаех, че искам да се занимавам със спорт. Затова и винаги съм вървял по този път, записах се в спортното училище, за да имам повече време за спорт и да се развивам в тази посока, призна той. Спортната гимнастика винаги е представлявала интерес за него, а първият му треньор Иван Славчев е човекът, който първи забелязва потенциала на Йордан Йовчев.

Аз бях в първи клас, а той дойде в класа ни и избра няколко от нас, малки момченца. Даде на баба ми една бележка, а тя ме заведе в зала „Чайка“, където видях едни хора, които правят страхотни неща, които до този момент не бях виждал, разказа Данчо Йовчев за началото на своята кариера.

През 2004 г., благодарение на ощетяването на финала на състезанието на халки на Олимпиадата в Атина станах разпознаваем. Това обаче е и едно разочарование, защото осъзнах, че няма да имам златен медал, а тогава бях в пика на силите си. Спортът обаче те подготвя за такива трудности в живота, а и по-лесно се живее, когато си дал всичко от себе си, а вече факторите не зависят от теб, каза още Йордан Йовчев.

Целия разговор вижте във видеото.