Драстично намаляване на населението и промяна на демографския му профил върви през последните години в цяла Европа. Но най-отчетливо явлението се наблюдава в Югоизточна Европа и особено в страните от бившия соцлагер.

Ниска раждаемост, вътрешна миграция, емиграция – само това ли са причините за депопулацията и има ли инструменти за противодействие на това мощно социално явление?

Тревожната тема дискутираха ръководителите на Euronews от шест държави в рамките на специално студио, домакинствано от колегите в Албания. В разговора участваха редакционният мениджър на Euronews филиалите и главен редактор на Africanews Франсоа Шиняк, главният редактор на Euronews Romania Андра Диаконеску, главният редактор на Euronews Georgia Марина Вашакмадзе, главният редактор на Euronews Serbia Боян Бркич и главният редактор на Euronews Bulgaria Марина Стоименова, а водещ беше Франко Егро от Euronews Albania.

За първи път: Смъртните случаи в Грузия изпревариха ражданията

Намаляването на населението е постоянна тенденция в Грузия през последните няколко години. Доста тревожно е обаче, че през 2022 г. за първи път в историята броят на смъртните случаи надвишава броя на ражданията с внушителните 7 хил. души. ООН прогнозира, че до 2050 г. населението на Грузия ще намалее с 11%.

Броят на жените в репродуктивна възраст намалява. Една от причините е масовата практика от 90-те години на миналия век да се правят аборти заради бебе от нежелания, най-често женски, пол. В рамките на и без това увеличената сериозно емиграция страната напускат предимно хора в репродуктивна възраст.

Друга сериозна причина за ниската раждаемост е предвидима – бедността. В Грузия 600 хиляди от 3 милиона и половина души се борят да получават минимална заплата. В доклад на ООН е установено, че в Грузия жените желаят да имат 3 деца. Но често не могат да го направят поради социални, икономически и различни други проблеми. На ниската раждаемост се отразява и т. нар. урбанизация – в търсене на по-добър живот мнозина избират живот в града. А статистиката отдавна е установила, че по-високата раждаемост е привилегия на провинцията.
За последните близо 35 години населението на Груция е намаляло от 4,9 милиона до 3,7 милиона души.

И богатите си тръгват от Румъния, недоволни от системата

Емиграцията в Румъния засяга самото ядро на обществото - семейството. Около 25 % от децата в страната имат един родител, докато другият се труди зад граница. Понякога малките растат само с бабите и дядовците си, а родителите им са на гурбет.

Близо 200 000 деца растат в... половин семейство. А над 250 хиляди са приблизително тези, които не ходят на училище – главно поради липса на насърчаване у дома.

Това е съдбата предимно на подрастващите от по-ниските социални слоеве. Но те далеч не са единственият проблем, каза главният редактор на Euronews Romania Андра Диаконеску.

Не по-малък проблем е изборът на средната класа да живее в чужбина, защото печели много повече, отколкото в Румъния. Това са именно хората с престижни професии като учители, лекари или медицински сестри, които зарязват страната си и отиват да бъдат детегледачи или берачи на плодове. „Това нанася огромни щети на нашата система“, казва Андра.

На трета страна са специалистите с високи доходи и добри професии, които не одобряват политическата и социалната система в страната си, затова отново заминават за чужбина – за да осигурят по-добро образование или по-добра здравна система за децата си и за себе си. Въпреки че в Румъния те живеят добре.

Повишаването на възрастта при жените, които решават да имат дете, също е от ключово значение. „Те не са свикнали да си стоят вкъщи, както е било преди 20-30 години. Искат да имат работа, искат да водят социален живот, искат да изглеждат добре и искат да имат деца не на 20 или 26 години, а през късните тридесет и четиридесетте си години“, посочи Андра. Затова според нея правителствата трябва да предвидят по-гъвкава политика за насърчаване на семействата. В противен случай, ако нищо не се промени, през 2050 година населението на Румъния ще бъде 16 млн. души. Сега те са 19.

Работници от Шри Ланка, Бангладеш, Куба спасяват икономиката в Сърбия

Над 50 000 изоставени сгради. Това е установило последното преброяване в Република Сърбия. Населението в големи часто от страната, главно в южните и източните ѝ части, застарява. А младото поколение просто е напуснало.

Село Радикинегара, което се намира недалеч от Ниш, е добър пример за това. Там днес живеят около 40 души. Преди години са били 500-600. Училището и магазинът отдавна не работят. За последен път бебе се е родило преди 23 години.

В Сърбия се наблюдават два вида миграция. Едната е на сърбите, които напускат страната и отиват в чужбина, обикновено в Западна Европа. Съществува и миграция от селските райони на страната към градските центрове и главно към столицата Белград, обясни главният редактор на Euronews Serbia Боян Бркич.

Той даже разказа местна сръбска шега, според което до 2050 година страната ще има 5,8 млн. души население, от които 4,8 млн. ще живеят в Белград.

„Последствията са много. В Сърбия вече има недостиг на работна ръка в много различни области, в селското стопанство, в строителството, в здравеопазването. Вече виждаме значението на работната ръка от чужбина. Имаме шофьори на автобуси от Шри Ланка, строителни работници от Бангладеш, Куба, лекари от Сирия и много, много от африкански страни. Така че броят им се увеличава“, разказа Боян.

Сезонните работници се възползват от държавни облекчения, за да изберат да останат.

„Албания се смалява с бързи темпове“

Населението и раждаемостта в Албания също намаляват. При това в момент, в който младите, най-жизнеспособните и най-активните възрастови групи напускат масово страната, разказа Брунилда Ками от Euronews Albania.

„Албания се смалява с бързи темпове“, обобщи Брунилда.

Голямото изселване започва още през 90-те години, когато идва демокрацията и има масова емиграция. Първото преброяване през 2001 г. регистрира 3 милиона и 100 хиляди албанци. Десет години по-късно те вече са 2 милиона и 800 хиляди души. Предстои ново преброяване през есента на 2023 година, което ще осветли цялата картина към днешна дата. Според Брунилда през последните 10 години 900 хиляди албанци са напуснали страната и са се насочили към страни от Европейския съюз.

В 70% от случаите напускащите са на възраст до 34 години. Експертите твърдят, че това се изразява в по-малко сватби и раждания, което ще доведе до по-нататъшно намаляване на населението. Стандартът на живот – както навсякъде другаде – също е фактор.

„Да раждам ли дете в този ужасен свят?“ Тревогата за бъдещето отказва мнозина в България

България не прави изключение от общата тревожна посока в демографско отношение. Според последните данни на Националния статистически институт през последното десетилетие страната е загубила повече от 800 хил. души, а разликата между смъртността и раждаемостта е повече от два пъти. Средната възраст на първото раждане е 29 години.

Според демографа и преподавател в най-стария университет в страната Георги Бърдаров това има своите обяснения, поне през последните три години.

Според него това до голяма степен се дължи на пандемията от Ковид и твърде високата смъртност в България през този период. Но докато тази статистика се отразява през последните три години, то емиграцията е перманентна величина, казва Бърдаров.

Само през 2021 г. страната са напуснали близо 27 хил. българи - 48,5% от тях мъже. Всеки втори емигрант е на възраст между 20 и 39 години. От 1990 г. насам официалният брой на хората, живеещи извън страната, е над 1,6 млн. души.

„Средногодишният спад в България е между 50 и 60 хиляди души, в резултат на което очаквахме между двете преброявания да има намаление между 600 и 650 хил. души, но всъщност спадът е точно 844 хил. души. Това е поразително високо число“, казва Георги Бърдаров.

„Цифрите са наистина тревожни. По-малко от 57 хил. деца са родени през 2022 г. срещу почти 190 хил. починали българи. Това е двойно повече. Така че имаме нужда от дебат, наистина силен дебат, очевидно не само в България, но и на Балканите. Той трябва да е на обществото и на правителството, защото имаме нужда от държавна политика. Защо жените решават да не раждат деца? Само по икономически причини ли? Защо чакаме толкова много? Искаме да направим кариера, но после сме на 40 години, твърде късно е, а някои жени не могат да го направят по здравословни причини“, каза главният редактор на Euronews Bulgaria Марина Стоименова.

Тя открои и още една причина младите да се колебаят.

„В България има тенденция високообразовани хора, които мислят и казват: Добре, трябва ли да раждам дете в този ужасен свят? Защо например трябва да го направя? Как ще предпазя това дете?“

Обезлюдяването – пореден бич дори за Африка

И макар да сме свикнали да мислим, че демографската криза засяга предимно Европа, това далеч не е така. От нея страда и Африка, при това по две причини - политическа емиграция, при която хората бягат от войните и кризите. И икономическа – прогонени от бедността.

„Когато говорим за обезлюдяването на Африка, ще ви дам само един пример. В Националната здравна служба на Обединеното кралство има повече от 3 000 медицински сестри, които идват от Гана. Така че сега Гана е изправена пред дефицит на такива работници. Същото е и с Ботсвана. Същото е и с Нигерия. В неотдавнашен доклад за младежите се казва, че броят на работниците от Африка в Обединеното кралство е скочил от 1,82 на 3,3“, разказа Франсоа Шиняк, който е и главен редактор на Africanews.

По неговите данни Африка на юг от Сахара се нуждае от още над 5,2 милиона работници до 2030 г. Но не може да си ги набави, а това ще доведе до множество проблеми както за икономиката, така и за гражданите, които може да бъдат лишени от редица жизненоважни услуги – като например здравни работници.

Франсоа Шиняк направи паралел между пандемията от Covid-19 и епидемията на депопулацията. Втората, макар и по-бавна, според него в никакъв случай не бива да бъде подценявана.

„Има един много известен европейски писател от Италия, който казва: "Ако създадете земя-призрак, ако създадете страна-призрак, след това ще имате агресия между населението. Ще има война в Европа“, цитира Франсоа. И заключи: „Ние не искаме това. Не искаме разделение на богата Европа и бедна Европа. Затова никога не подценявайте тази епидемия на Балканите.  Депопулацията е епидемия. Европа и нейните политици трябва да се справят с това.“