Хора в беда, животозастрашаващи състояния, свърхдоза адреналин, безкрайни смени и неразрешими казуси. Или един ден в спешна помощ. На този фон чести конфликти, нападения и ниско заплащане. Защо все повече хора се отказват от работа в сектора и как се работи при температура на въздуха над 30 градуса в кола с пациент, без климатик?

С фрактура на 79-годишна жена на пазара в Красно село започва едно 12-часово дежурство на д-р Румен Гоцев и шофьора на линейката на Спешна помощ Ивайло Владимиров. Денят е горещ, а повикванията към екипа започват от първите минути след застъпване на смяна. Тръгваме от централата към първия адрес – пазарът на район Красно село. Сигналът е за възрастна жена паднала заради високите температури.

Потегляме към Военномедицинска академия. Броени минути по-късно жената вече е приета. Питаме шофьора какво най-много го притеснява в градска среда, освен че някои от шофьорите не реагират адекватно, когато чуят звуковата сигнализация.

Преди започне работа като шофьор на линейка, Ивайло Владимиров е живял зад граница, където е работил като международен шофьор. Преди четири години обаче решава да се прибере, и от тогава е част от „бригадите“. Така се наричат по между си екипите в Спешна помощ.

“Би трябвало по норматив да сме 80 екипа в София за 12-часово дежурство, но на практика ние сме само 12. Така че много често не отиваме навреме не защото не желаем, а просто защото нямаме екипи, които да отидат. Обслужваме между 10 и 12 сигнала най-често. В този първи момент нещата са адреналин и нерви. След като приключи дежурството съм малко изцеден, но и с това съм свикнал”, разказва д-р Гоцев.

Д-р Гоцев е на 70 години. Той е един от работещите пенсионери в системата на Спешна помощ. Преди е работил в интензивната неврология на ИСУЛ, а след пенсия, решава да се посвети на оказването на първа помощ, с вярата че системата ще се промени, ако не за неговото поколение, то за следващото.

“Работил съм на много места извън България, това което ми е направило впечатление е, че на много места по света при обаждане на 911 на петата минута екипът е пристигнал. Пристигат пожарна кола, полиция и линейка. От там пациентът се кара в най-близката болница. Не се разкарва от болница в болница. Тук нямаме неврохирургия, тук нямаме не знам какво. Тръгваме от западните предградия, за да свършим в източните примерно. Това за съжаление често се случва и гафовете стават в ситуация като тази. В много страни на Евросъюза, а така също и в страни извън ЕС, задължително след завършване на висшето образование, медиците отиват в Спешна медицинска помощ. Между шест месеца и две години. Това е голямо облекчение и на практика решава проблемите за самата спешна помощ. От друга страна колегите се обиграват и квалифицират, защото както виждате до леглото на болния аз съм с двете си ръце и с интелекта си”, разказва спешният медик.

Минути след като възрастната жена е приета във ВМА, се отправяме към друг адрес.

Едва няколко минути са минали между първия адрес и веднага след това сте извикани на друг. Питаме д-р Гоцев – често ли се случва толкова бързо да получавате нови сигнали?

“Това го имаме за дадено, изключение е да го няма. Просто който работи в системата на ЦСМП ги е приел тези неща”, отговаря той.

Екипът пристига на адреса, а жената със съмнение за инфаркт има нужда от стабилизиране, преди да бъде закарана до най-близката специализирана болница.

Повече от 40 минути д-р Гоцев оказва помощ на жената преди линейката да тръгне към най-близката болница. Подадените неточно адреси често затрудняват навременното пристигане на екипите, а в бързината не рядко стават и катастрофи.

“Поне 1/3 сме работещи пенсионери, 1/3 са млади хора, другите са някъде по средата. С течение на годините, старите си отиваме, младите напускат, така че рецептата за топлата вода я имаме, просто трябва да се приложи в България. Имамлсъм удоволствието да карам и депутати. Искрено се надявам да са видели и да са разбрали за какво става дума. С тях съм го коментирал не веднъж. Обещават и се надявам този път дядо Йоцо да гледа и да чува”, заключва д-р Гоцев.