Ранното детско развитие: Къде се намира България на картата на Европа?
Лора Карамфилова
Споделете статията
16 години след приемането на България в ЕС страната ни продължава да изостава в редица аспекти от другите държави-членки. За обикновените граждани разликите се усещат най-вече в социалните сфери като образование и здравеопазване. Особен контраст проличава при практиките при ранното детско развитие. Около това становище се обединяват редица експерти, както и родители, които имат поглед върху системата у нас и в чужбина.
Такъв е случаят с Антония Петков, която емигрира в Дания през 2017 г. и ражда двете си деца там. По думите ѝ, в Дания майките имат избор – да дадат децата си на детегледачка, която в домашни условия се грижи за най-много четирима малчугани, или пък да запише детето на т.нар. „вугестуе“.
„Вугестуето е това нещо, което ние познаваме като ясла с 15, 16, 17 дечица, които четири или пет човека, които отговарят за тях. Двама са основни педагози, а другите са асистенти“, обяснява нашата сънародничка.
Антония смята, че основните различия са в начина, по който преминава един ден на детето в яслата.
Това, което е много различно от България е първо, че след като се мине тази фаза на яслите и детето отиде в детската градина родителите приготвят например обяда на децата си в кутийки за обяд. Това разбира се допълнителни задължения за мен, но пък аз много добре знам какво децата ми ядат. Слагам им водичка, торбичка с плодове. И децата могат да преценят кога да ядат. Доста по-свободно е, по същия начин е със спането. По никакъв начин не притискат децата да спят, те имат право да решават сами дали искат да играят навън в двора, където е единият асистент, а другият е вътре в стаята където е групата. Детето може да влезе и да си легне, там има камери, където ако се събуди или уплаши, педагог ще го види и ще го прибере.
Дигиталните устройства не са табу в градините в Дания, но се използват с образователна цел. Таблети се дават, ако детето е разстроено, но педагозите извеждат навън децата при всяка възможност.
Понякога една група от 16 деца бива разделяна на две малки. Едните например правят кошнички, а другата група ги хващат с едни големи датски колела и ги водят до близкия парк. Там преоткриват природата разглеждат червейчета, бръмбарчета, ходят до къщичка, където ще се хранят. Отиват с кутийките си за обяд, хранят се и после се прибират в детската градина.
Системата в Дания, а и в много други държави в Европа, е такава, че за децата в яслите се грижат само педагози. Идеята в България на тези позиции да не са само медицински сестри защитава Антонина Кенова от Инициатива за качествена и иновативна образователна система.
Няма нито едно изследване, което да ни покаже къде се намираме. Но пък имаме редица разлики, като например, че у нас за децата се грижат единствено медицински лица. Но през изминалата година има напредък – при липса на мед. Сестра да може да я замести детски учител. Това се налага за липсата на мед. Специалисти. Ние сме единствената държава в Европа останала с този „медицински модел“.
Психологът и член на Асоциация „Родители“ Яна Алексиева, също забелязва напредък у нас по една важна тема – а именно адаптацията на децата в яслите.
"Има детски градини и ясли, които наистина работят в посока един родител, една майка, един баща, да адаптират детето си по-лесно. Заедно с тях, по план. Но имаме и други, които са много далеч и са скептични", обяснява тя.
Липсата на места в яслите и детските градини у нас като че ли изцяло измества фокуса на общественото внимание от практиките при ранното детско развитие в детските заведения.
Докато говорим само за строеж и сгради, това измести всички други теми назад и то не за месеци, а за години. Говорим само за това. Не можем дори да стигнем до това как да бъде построена една детска градина. Така че това да не бъде просто една сграда, а да бъде оптимално красиво и развиващо интелектуално място. Защото практиките по света са невероятни
И Алексиева и Кенова говорят за липсата на персонал.
„Желанието за видеонаблюдение е всъщност страха на родителя и нуждата той да е спокоен срещу това в детската градина да имаш достатъчно персонал – учители, логопеди, учители, психолози. Ключово важно е да помислим как се развива една детска градина“, посочва Алексиева.
Темата „адаптация“ повдига и Антонина Кенова, която освен активист е и майка на три деца.
“В последните години се поотвори системата, дори тази на яслите. Вече се допуска родител по време на адаптация на детето вътре. Някъде все още са на принципа, че не го практикуват, но променяме се с малки стъпки“, казва Кенова.
Близо 60% от медицинските сестри в яслите са над 60 години и на практика са пенсионери.
„Идеята е да имаме специалисти по ранно детско развитие в яслите, каквито ние всъщност нямаме. Медицинските сестри не могат да бъдат заменени, защото няма с кого“, убедена е Кенова.
И трите дами са единодушни, че родителите в България трябва да имат правото на избор, трябва да разполагат с алтернативи и свобода да решават къде и как да бъдат гледани децата им в яслите и детските градини.
Там са признали алтернативните форми на грижа. Имат много по-голямо разнообразие. Не са само общински и частни детски градини. Имат различни видове сдружения на родителите, кооперативи, детегледачки. В България все пак сме с най-дългото майчинство, навън не е така и децата тръгват много по-рано. Някой се грижи за тях на много по-ранно възраст.
Нещото, което искам да подчертая е свободата на родителя да избере в каква форма да се обучава детето му. Което пък означава нашата държава да преосмисли и даде свобода на ранното детско образование. Нека да спрем всичко различно от държавната детска градина – алтернативни услуги. Да има кооперативи, детски центрове. Говоря за Германия, но не само там. Една жена, която гледа няколко деца, тя е обучена за това.
Образованието и грижите в ранна детска възраст са определени от ЕС като приоритетна област за сътрудничество между държавите-членки в рамките на инициативата "Европейско образователно пространство" за периода 2021-2030 г. И така - очакванията страната ни да интегрира все повече добри практики от другите страни в Общността през следващите седем години се засилват. А родители и експерти се надяват темата за детските градини да надскочи обичайния фокус за строеж на сгради и повече свободни места за малчуганите.
Споделете статията
