Проектът на закон за държавния бюджет беше подкрепен от всички организации, с изключение на КТ "Подкрепа".

Това обяви на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел след края на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени трите проекта за държавен бюджет за 2023 г., за бюджет на здравната каса за 2023 г. и на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

Проектът за бюджета на здравната каса не постигна единодушна подкрепа, като от Българската търговско промишлена палата (БТПП) се въздържаха. Единодушна подкрепа не постигна и проектът за бюджет за държавното обществено осигуряване. 

Габриел уточни, че държавата все пак ще поема разходите по ин-витро процедурите. „По Бюджета за Държавното обществено осигуряване (ДОО) съветът не постигна единодушно съгласие, тъй като Асоциацията на индустриалния капитал и КТ „Подкрепа“ не подкрепят. 

Финансовият министър Асен Василев поясни, че Националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепи макар и не единодушно и трите бюджета.

„6 организации подкрепиха бюджета на НЗОК, 5 на ДОО и 6 организации подкрепиха държавния бюджет. Държавният бюджет е в рамките на 3 % дефицит, 1,8 % ръст на икономиката, 8,7 % инфлация, запазени социални плащания и политика на по доходите на служебния кабинет, като тя е надградена в някои случаи, където има недостиг, прецизирани капиталови разходи по начин, който осигурява, че всички проекти с избран изпълнител ще бъдат напълно финансирани“, каза още Василев.

„Проектите, където поръчките още не са започнати да се пускат, а са извадени от капиталовите разходи, но има резерв, с който да ги покрием, а поръчките, които са в процес на избор на изпълнител министерство по министерство са изговорени, така че тези, които има вероятност да се случат до края на годината и да се направи плащане по тях, да бъдат включени“, поясни финансовият министър.

„Друго перо за намаляване на разходите бе в частта издръжка. Заложен е 100 % дивидент от държавните дружества, имаме уверения че ще се случи, както и повишение на данъчните и неданъчните приходи в бюджета. Общото увеличение на приходите е с над 4,5 млрд“, заяви още той. 

Василев изрази надежда до края на годината да имаме 3 % дефицит.

Добри Митрев, председателят на Българската стопанска камара, заяви, че подкрепят принципно и трите законопроекта. „Никой не иска неприятни изненади в средата на годината. Всички се обединихме, че това не са идеалните бюджета, но в кратките срокове не можеше да се очаква и дългосрочни политики да бъдат направени до края на годината“, каза Митрев. Той поясни, че за Бюджет 2024 г. от Българската стопанска камара искат сериозни реформи, които да доведат до ускорен икономически растеж и по-високи доходи.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, изрази подкрепа за държавния бюджет. „Добрата новина за бизнеса е, че получихме уверение за 3% дефицит, във връзка с членството ни в Еврозоната. Той няма да бъде постиган чрез сдържане на средства ликвидности към бизнеса било то чрез забавяни плащания по държавни поръчки или пък държавно ДДС. Другият позитивен резултат е, че ще продължи обсъждането за това как мерките за повишаване н събираемостта няма да доведат до по-големи административни тежести за бизнеса, особено за малкия такъв“, каза Васил Велев. „АИКБ за първи път подкрепи бюджета на НЗОК, защото за първи път виждаме макар и плаха тенденция за преструктуриране на разходите насочвайки повече средства от ръста на приходите и разходите към доболничната помощ, към скрининга, превенцията, така че хората да не се разболяват, а когато го правят, болестта да се открива в ранен стадий“, коментира той. „Отрицателният ни вот за бюджета на ДОО е защото не виждаме там реформи. Трудно е да се правят в средата на годината и те са свързани с промени в законите, но сме свидетели на ерозиране на пенсионната система, която способства и насърчава укриването на осигурителни доходи, за разрастването на сивия сектор, не виждаме и промени, които да насърчат труда и да намалят злоупотребите свързани с ТЕЛК“, обясни председателят на АИКБ. „Над 5 млрд. са средствата, които се плащат на калпак и като субсидии за цената на електроенергията за бита и като субсидии за цената на парното за бита и като различни помощи за деца, ученици, хора с увреждания без оглед на доходния и имуществен критерии. Това е сериозен резерв и за консолидиране на бюджета в следващите години. Ние имаме опасения и, че няма да се сбъднат икономическите растежи, които са заложени да се случат в края на годината“, смята още Васил Велев.

Пламен Димитров, председателят на КНСБ, заяви, че са оказали подкрепа за бюджета на НЗОК с аргументи, че парите за здраве са увеличени и заради уверението, че минималните равнища в Колективния трудов договор в сектора ще бъдат постигнати. „Разбирайте 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар до края на 2023 г.“, каза още Димитров. „Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) бе подкрепено от нас, но с известна тревога и условие. Тревогата е свързана с нуждата от укрепване на пенсионния модел и следването на неговата философия, която бе системно разрушаване в НС през последните години, а условието бе да направим, така че минималното осигуряване при безработица да е поне равно на прага на бедност. Сегашните 18 лв. за ден не ги вади от капана на бедността и разбира се 12 % увеличение на пенсиите също го подкрепяме“, каза още Пламен Димитров.