Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция трябва да се отърве от досегашната си конституция и да я замени с нова, съобщава в. "Дейли сабах".

"Искаме да продължим напред с гражданска, всеобхватна и либерална конституция", заяви президентът пред репортери след осемчасово заседание на кабинета в столицата Анкара снощи.

Идеята е да се смени действащата конституция, създадена от военната хунта след преврата през 1980 г.

От 1982 г. насам тя е претърпяла няколко изменения. Кървавият преврат от 1980 година, довел до задържането на стотици хиляди хора, до масови съдебни процеси, изтезания и екзекуции, все още представлява мрачен период в турската политическа история, отбелязва изданието, цитирано от БТА.

Предложените промени се фокусират върху темите за свободата, правото на сигурност, правото на справедлив съдебен процес, свободата на словото, както и върху правата на жените и хората с увреждания. Планът е изготвен в съответствие с наблюденията и докладите на международните механизми, които наблюдават правата на човека, и в сътрудничество с няколко правозащитни организации.

Някои от другите принципи на проекта визират еднакво, безпристрастно и честно предоставяне на обществени услуги на всички, укрепване на върховенството на закона във всички области, гаранции за правата и свободите, както и това, че никой не може да бъде лишен от свобода поради критика или изразяване на мисъл.

Ердоган обаче отхвърли гласовете за загърбване на президентската система и връщането към парламентарна форма на управление. 

"Нашата нация отхвърли предложенията за връщане към старата система със своята воля на изборите на 14 и 28 май. Дискусиите за парламентарната система са прекратени за неопределено време".

Според него президентската система е позволила гладък и бърз преход след изборите, което е доказало ефективността на системата.

Конституционните промени от 2017 г.

Турската конституция бе променена отново през 2017 година, когато се въведоха драстични промени на политическата система - включително въпросното преминаване от парламентарна към президентска. Така Реджеп Ердоган концентрира в собствените си ръце цялата изпълнителна власт. 

Реформата бе оправдана с т. нар. опит за държавен преврат, който бе направен в нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция. Според някои източници той е бил организиран от светски ориентирани офицери от състава на турските въоръжени сили, несъгласни с противоречащата на принципите им политика на ислямизация, провеждана от Реджеп Ердоган.

Официалната версия на управляващите в Турция бе, че зад преврата стоят привърженици на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. В тази връзка десетки хиляди от привържениците на Гюлен, който е бивш наставник на Ердоган, бяха подложени на масови репресии, а в страната беше обявено извънредно положение. Гоненията продължиха години след това, много журналисти и интелектуалци попаднаха в затвора, а други избягаха от Турция. 

„Превратът беше божи дар”, каза Ердоган още в нощта след опита на военните да го свалят от власт.