Къде отива "екотаксата", без която не можем да регистрираме кола?
Теодор Лазаров
Споделете статията
80 млн. лв. годишно събира държавата от "екотакси" - къде отиват парите, които собствениците на автомобили задължително плащат? Съвместно разследване на Дарик радио и Euronews България за абсурдите и съмненията около т.нар. екотакси.
Една задължителна такса, плащана от стотици хиляди шофьори у нас, която води със себе си ред абсурди и съмнения. Това е продуктовата такса, която е по-известна сред водачите с разговорното име "екотакса". Тази такса е незаобиколимо условие преди първата регистрация на превозно средство у нас.
Предназначението ѝ е да служи за екологичното оползотворяване на превозните средства след като излязат от употреба.
За въвеждането на продуктова такса се чува за пръв път през 2006г. То е предложено от тогавашния министър на екологията в кабинета на Сергей Станишев – Джевдет Чакъров. През 2008 г. данъкът започва постепенно да се увеличава в зависимост от параметрите на различните автомобили, от които основен е годината на производство, съответно възрастта на колата. Промяната в размера на таксата винаги е в една насока – за регистрацията на старите коли се плаща все повече, а таксите за новите автомобили се намаляват. През 2013г. се въвеждат условията за това кой може да събира тези такси.
В зависимост от това дали плащаме на държавното или на някое от частните дружества, таксата носи различно име. За държавното предприятие тя е "продуктова такса".
Факт е, че фирмите са регистрирани по търговския регистър, но парите, които получават при събирането на тези такси, не се наричат приходи, а лицензионни възнаграждения върху които, според закона, данъците и осигуровките са значително облекчени.
За събирането им компаниите трябва да получат лиценз.
В закона са описани документите и изискванията, на които трябва да отговаря такава фирма - гаранция, програма, сключени договори и т.н. - всичко е описано по закона. Подават се тези документи, разглеждат се и се издава решение на министъра.
В началото всички мислехме, че тази така наречена продуктова такса ще се използва за екология, но в последствие, с течение на годините се оказа, че държавата няма абсолютно никаква полза от нея. Доколкото разбирам, нейното предназначение е единствено частни фирми и лица да се облагодетелстват.
А от отговор на екоминистерството разбираме, че частните компании са три - „Българска Рециклираща Компания“ АД, „Българска Организация за Автомобили“ АД и „Ауторек“ АД. Трите компании са трудно откриваеми, а в интернет се помещават в семпли сайтове, като „Българска Организация за Автомобили“ дори няма страница.
От нито една от трите частни компании не се отзоваха на нашите покани за интервю по темата.
Три са според екоминистерството частните компании, имащи право да събират тази такса. Чрез депутатския питания получаваме и втори отговор, в който МОСВ посочва още една компания, която е получила лиценза си в края на 2022-ра година - „Автоекопроджект".
Тези 4 компании се водят организации по оползотворяване на излезли от употреба МПС. В България, обаче, има една компания, която може да изпълнява задълженията си индивидуално, а не като част от тези организации. Тя се казва „Еуратек“ и е единствената, която отвърна по някакъв начин на нашите питания.
В отговора си те посочват, че няма да имат възможност да се възползват от предоставеното им от медията ни поле за изява.
А въпросите към компаниите са организационни - за размера на таксата, определянето му и относно това кой има задължението да плати таксата - производителят или купувачът на автомобила. Проблемът по последния е сериозен, категорични са от автомобилния бранш.
У нас се прилага принцип, който никъде не се прилага, а именно първият регистратор на автомобила в България - вносителя на автомобила на българския пазар плаща тази такса. Много са несъответствията. На първо място са водещите принципи - финансирането на процеса за управление на отпадъците. Възприетият в България принцип не съответства нито на принципа "замърсителят плаща", нито на принципа за разширена отговорност на замърсителя.
Тук ние плащаме нещо още преди този автомобил да излезе от употреба. За всякакъв вид стоки на пазара на ЕС производителят е длъжен да включи всички разходи за разкомплектоването в цената на стоката на европейския пазар, преди да я пусне. Само в България има подобен вид екотакса, която се плаща преди регистрация. За съжаление, българските граждани така и не разбраха защо я плащат. В чужбина има ли такава такса? Нашите наблюдения са, че в чужбина никой не плаща тази такса, защото е част от цената на новия продукт.
Моментът на определянето на отпадъка и на плащането на таксата не съвпада с момента на създаването на отпадъка. Плаща се в момента на регистрацията, когато започва експлоатацията на автомобила, а пък отпадъкът евентуално ще бъде създаден, посочва адвокат Димитър Деков.
И точно моментът на плащането води със себе си неясноти и съмнения:
Приема се, че още при регистрацията автомобилът ви се превръща в отпадък, защото вие плащате такса за управление на отпадък. Не се знае дали той ще остане в България или ще бъде повторно изнесен, второ не се знае в кой момент ще се дерегистрира и действително ще представлява отпадък.
Над 230 милиона лева са събрани от продуктови такси за периода между 1-ви януари 2019 и 31-декември 2021-ва година, разбираме от официален документ на НС. По-голямата част от тях отиват частните компании.
Продуктовата такса се плаща в едни павилиончета пред КАТ. Това са павилиончета на частните фирми. Естествено, гражданите имат право да плащат и в ПУДООС, но това става по банка, не се издава фактура и отнема ден-два. В ПУДООС отиват пари само ако си платиш там. Аз съм плащал там, защото не искам да плащам на частните фирми.
Дейността на частните компании, които събират средно между 85 и 90 милиона лева годишно, се контролира от МОСВ единствено чрез подадените от самите тях одитни доклади.
Ежегодно предоставят одитни доклади от независими одитори в министерството, които се преглеждат от комисии, назначени със заповед на министъра. Някакъв вид контрол се осъществява като се преглеждат тези одиторски доклади, посочва директорът на "Дирекция управление на отпадъците и опазване на почвите в МОСВ Светлана Божкова
От бранша са водили и съдебните си битки по казуса. На една инстанция Съюзът на международните превозвачи дори печели делото си, но следващата отменя решението заради липса на правен интерес. А Христо Христов от Асоциацията на вносителите отбелязва, че е повдигал темата и пред министри, и пред депутати, но интерес е проявен само веднъж.
Коментар на Теодор Лазаров и Лалка Златанова от Дарик радио вижте във видеото.
Споделете статията
