Политика

Доц. Тодор Чобанов: Ботев олицетворява духовната енергия на българския народ

От Марина Матева Марина Матева Водещ

„На този ден ние почитаме не само гениалният поет, учител, публицист и революционер Христо Ботев, но и отдаваме и затвърждаваме паметта на хиляди други знайни или незнайни българи, които работиха с всички сили, а много от тях и жертваха живота си, за да има това, което наричаме българска държавност, българска свобода, за да може нашето общество да се развива хармонично и пълноценно, както и те са си го представили.“

Това каза в студиото на Euronews PrimeTime историкът доц. д-р Тодор Чобанов навръх 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Ако не бяха тези хора през 19-и век, по съвсем друг начин щеше да изглежда българската история. Българското Възраждане доста дълго време е трупало енергията, необходима, за да изригне с личности като Христо Ботев, Васил Левски, Георги Сава Раковски – тези три фигури са може би най-важните, които очертават хоризонта на национално-освободителната борба.

„Ботев олицетворява не само желанието да се воюва срещу империята, но същевременно той е и духовната енергия на един народ, материализирана в една фигура. Той съчетава толкова много качества, че е изумително, че може да се роди такава личност“, посочи доц. Чобанов.

По неговите думи революционерите ни са искали България да бъде една нормална европейска държава. Това прозира във всички техни мисли, стихотворения. Ние виждаме желанието България да се присъедини към либералните идеи в Европа.

Ботев е характерен с голям демократизъм. Той вярва в силата на българския народ. Трябва да разчитаме преди всичко на себе си, за да решим нашите проблеми.

„Ботев е много критичен. Той си позволява да критикува заспалостта на обществото по едни или други теми. Прави всичко възможно да събуди народа. Той е будител във всеки смисъл на тази дума. Смятам, че в наши дни той би искал хората да са по-активни, да изграждат гражданска позиция, да не гледат с пренебрежение. За съжаление проблемът в началото на 21-и век е че много хора или не се интересуват от политика, което е голям проблем или презират политическия живот. От това отвращение се раждат и много от уродливите форми, които напоследък виждаме – реч на омразата, призиви за насилие“, каза още доц. Чобанов.

Целия разговор вижте във видеото.